— „Нисан“. Денис, разучил съм всичко. Единственото, което имаш право да направиш, е да купиш магазин, да му окачиш семпла табелка с надпис „Автомобили“ и да чакаш клиенти.
— Това вече съм го направил — призна Денис. — Наех стария стадион, извадих колите…
— Ти дори не можеш да напишеш „Автомобили от Земята“ — продължи Доминик. — И не можеш да хвалиш всички забележителни особености на своята „Лада“. Можеш само да връчиш на купувача брошура от сива хартия, на която със скучен технически език са изброени техническите характеристики на колата. А знаят ли купувачите каква е разликата между роторно-монополен и електрически двигател? Разбират ли какво означава „гравиинерционна система за безопасност“?
— Ще им обясня!
— И ще нарушиш закона за рекламата. — Доминик въздъхна. — Ех, само ако автомобилите ни летяха във въздуха! Тогава не трябва нищо да се обяснява. Всички веднага ще видят — това е нещо съвсем ново, съвсем различно. Но автомобилите са по-удобни и по-изгодни за движение по пътищата. По-удобно е да се пътува на колела. И за обикновения купувач всеки автомобил е желязна кутия на четири колела. Рекламата е нужна точно за това — да обясни по какво едната кутия се отличава от другите.
— Същността на всяка реклама е да подчертава разликите — съгласи се Денис.
— Но точно това не можеш да направиш — заключи Доминик. — Отпусни се, Денис. Няма измъкване. В такава ситуация дори Хенри Форд би се отказал.
Той добродушно потупа Денис по рамото и излезе.
Фразата беше утешителна. Но Денис не й повярва. Легендарният майстор от древността, превърнал производството на автомобили от изкуство в занаят, все щеше да измисли нещо. Ако помислим, и неговата ситуация не е била по-добра. На пазара е имало много автомобили, Форд е имал един-единствен модел. Не най-добрият. При това само в един цвят…
Денис скочи и тичешком излезе от стаята.
Доминик откри Денис на стария стадион, превърнат в автосалон за земни автомобили. Няколко десетки местни продавачи с унил глас разказваха на потенциалните купувачи за автомобилите с марка „Лада-Буря“. Купувачите бяха много. Няколкостотин.
Денис говореше по телефона — и доколкото Доминик разбра, ставаше въпрос за спешна доставка на нови автомобили от Земята.
— Какво, нима работи? — възкликна Доминик, сочейки с невиждана досега експанзивност към стадиона.
Площта беше запълнена с безкрайни редове с автомобили „Лада“. Всички бяха в черен цвят.
Денис завърши разговора. Кимна и отвърна:
— Нали виждаш… Помниш ли тази история? Форд е имал само черна боя за автомобилите си. И тогава казал, че купувачите могат да изберат произволен цвят…
— При условие, че е черен… — завърши Доминик. — Но защо това работи? Купувачът иска да има избор! Купувачът иска колата му да си променя цвета, да й се сваля покрива, за да бъде необичайна, индивидуална…
— Точно така — съгласи се Денис. — На Земята е така. Защото имаме много голям избор. Всеки се самоутвърждава както може. А тук хората не са свикнали да изпъкват. Тук се боят от непривичното — защото е неприлично. Затова зададох на всички автомобили един и същи цвят и изключих функцията за промяна на цвета. И когато тази сутрин пет хиляди автомобила преминаха през града по пътя дотук, всички разбраха — автомобилът трябва да е именно такъв. Черен.
Към тях се приближи местен жител — възрастен, солиден. Вежливо поздрави. Попита:
— Мога ли да си купя автомобил в оранжев цвят?
— Можете — кимна Денис и се усмихна широко. — Но при условие, че е черен.