— Значи отново ние ще помагаме на тях — каза Колини. — Как ще постигне Вилхелм каквото и да било, при положение че е в изгнание в Германия?
— Не пречи да се съюзим с тях — настоя Конде, вече ядосан. — Най-малкото сме морално задължени. Пред Бог и пред братята си по вяра. А и ако Егмонт и Хоорн могат да бъдат екзекутирани, същото важи и за един принц по кръв и един френски адмирал.
— Значи това е, което Ви тревожи! — възкликна Колини със зле прикрито злорадство. — Тогава ми спестете лицемерната си притча за морала. Скъпи принце, знаете не по-зле от мен, че тази война отдавна е мръсна и водена от тъмни мотиви. Моралните задължения към братята ни по вяра са празни приказки. Но тревогата Ви, че благородническата кръв вече не означава недосегаемост, че брадвата може да надвисне и над шията на аристократ, дори над шията на принц — тази тревога добре я разбирам. И естествено Вие имате пълното право, когато казвате, че винаги е добре човек да има съюзници. А ако съюзът не ни устройва, винаги можем да го разтрогнем. Така че предайте съгласието ни на Вилхелм Орански.
Думите на Колини ни най-малко не успокоиха Конде, на него все още му беше трудно да се овладее.
— Възможно е Вас вече да не Ви води никаква висша цел — каза той с леко заплашителна нотка в тона си, — но не е казано, че същото важи за всички.
— Простете ми, не исках да Ви обиждам — отговори Колини малко по-внимателно, — но мислех, че се познаваме достатъчно добре, за да си говорим откровено. Не можем да си позволим вътрешни междуособици. Никой не се съмнява във вярата Ви. Но Вие също имате и… хм… по-земни амбиции.
Колини пъхна ръка в джоба си, извади една сребърна монета и я хвърли към Конде, който ловко я хвана.
Един бърз поглед към нея и гневът му отлетя. „Луи, крал на Франция“ беше надписът върху нея. Конде беше поръчал монети със своя образ като крал на Франция няколко години по-рано, докато планираха отвличането на Шарл и кралицата майка.
— Туше! — Той хвърли монетата обратно на Колини. — Извинете думите ми, адмирале, но понякога Ви мразя за циничната Ви прозорливост.
Колини се засмя.
— Ако не друго, поне сте искрен. И да, ще Ви извиня. Човек не може да бъде прозорлив, ако не е циничен. В такъв свят живеем.
Устните на Конде се свиха в болезнена усмивка. После той поклати глава.
— Но сега да се върнем на брадвата и на благородната кръв — продължи той и седна срещу Колини. — Има конкретни причини за притеснението ми. Вчера и завчера моите хора са хванали двама шпиони, изпратени от мосю Таван, управител на Бургундия, и когато ги претърсили, открили следните съобщения у тях.
Конде му подаде две малки листчета хартия. На тях имаше само по едно изречение „Готвим се за лова“ и „Плячката е притисната в ъгъла“. Без изпращач и без получател. Колини няколкото пъти препрочете загадъчните изречения, а после ги върна на Конде, като поклати глава.
— Защо сте толкова разтревожен?
— По няколко причини. Хората ми твърдят, че шпионите на Таван сякаш са се старали да бъдат хванати. Обикаляли напълно открито и още при първата възможност признали, че са пратени от Таван. При това доброволно се оставили да бъдат претърсени. Мисля, че Таван ни предупреждава, че ни се готви засада.
— Не разбирам — каза Колини. — Та Таван е верен слуга на римокатолическата църква. Защо ще ни изпраща предупреждение, ако ни готвят такава подла засада?
Конде замислено гледаше пред себе си.
— Според мен — точно защото ни готвят подла засада — отговори той и кимна, сякаш за да подчертае собствените си думи. — Да, такъв е Таван. Били сме се рамо до рамо в Италия. Той следва старите рицарски идеали от едно време. В един момент врагът изби меча от ръцете му и аз му хвърлих своя. Оттогава той се чувства задължен към мен. Именно затова смятам, че трябва да приемем тази заплаха много сериозно. Мосю Таван със сигурност би искал да види хугенотите разбити, но само ако това бъде постигнато с честни средства. За човек с неговото чувство за чест залагането на засади е недопустимо. Но ако Катерина му е дала такава заповед, той не би могъл да й откаже, нито пък да ни предупреди директно, без да бъде обвинен в измяна. Самите думите „Готвим се за лова“ и „Плячката е притисната в ъгъла“ намекват за засада и то скоро. Като човек на честта Таван иска да ни даде възможност да се подготвим.
— Вие познавате Таван, а аз вярвам на интуицията Ви. В такъв случай положението ни наистина е сериозно, да не кажа критично. При малкото войници, с които разполагаме, тук сме напълно беззащитни. Какво предлагате, принце?