— Ако съм прав в предположенията си, с мира наистина е свършено. Затова смятам, че трябва незабавно да потърсим сигурно убежище заедно със семействата си. За щастие много от обсадените ни градове все още не са се предали. Предлагам да се приберем в Ла Рошел. Градът е напълно непревземаем, а пристанището ни дава възможност да комуникираме с външния свят.
— Прав сте — каза Колини. — А ако значението на тайнствените послания се окаже друго, смяната на местожителството ни не би могла да се приеме като нарушаване на примирието.
Деветнадесета глава
септември 1568 година
Лоара блестеше под късното лятно слънце. Въпреки влажното лято нивото на водите й беше ниско и те течаха спокойно, сякаш не им се искаше да нарушават покоя на околността. След малък завой край Невер реката тръгваше на север към Ла Шарите, обръщаше на северозапад към Орлеан, а след това набъбваше и се спускаше към седемнадесетте кули на замъка Анже и крепостта на бретонските херцози в Нант, за да се слее най-сетне с голямото море.
Но малката рекичка минаваше покрай Ла Шарите спокойна, незасегната от каквато и да било човешка намеса. Наоколо жълтееха ниви и слънчогледи, тук-там се виждаше някоя дъбова или букова горичка, където ята врабци шумно обсъждаха делата си.
Изведнъж чуруликането утихна. Сред прашната, трептяща следобедна светлина приближаваше някаква сиво-черна маса. Задаваше се от североизток със спокойно темпо и скоро в нея вече се открояваха отделните фигури.
Това беше пъстра група от триста-четиристотин души. Едва половината бяха войници, а повечето бяха благородници в карети с фамилни гербове на вратите. Но се виждаха и селяни пешаци, които водеха със себе си добитък и прасета, занаятчии, които теглеха тежки коли, търговци с мулета, натоварени с мебели и сандъци, а сред всички тях се мяркаха и един-двама дрипави просяка, които за пръв път в живота си откриваха някакво предимство в бедността — нямаше какво да носят.
Най-отпред яздеха двама горди благородници. Те бяха Колини, граф Дьо Шатийон и адмирал на Франция, и Луи, принц Дьо Конде. Те набързо бяха събрали семействата си и заедно със сто и петдесет войници ескорт бяха тръгнали да търсят защита зад дебелите стени на Ла Рошел. Въпреки че бяха тръгнали възможно най-бързо и без да разгласяват отпътуването си, към тях се бяха присъединили и много други хугеноти с различно положение, а по пътя групата се допълваше с нови и нови бягащи протестанти.
С нарастването на броя на последователите им нарастваше и самоувереността на двамата водачи и Колини с блеснал поглед заяви, че процесията верни привърженици, които бягат от тиранията, прилича на бягството на богоизбрания народ от Египет. Конде се засмя и огледа пъстрата група зад тях, но Колини остана замислен и когато спряха на брега на Лоара, преди да я пресекат, той се обърна и размаха ръка, за да покаже, че иска да говори на хората.
— Братя по вяра, Бог е с нас! — Гласът му беше висок и ясен и всички замълчаха. — Обръщам се към вас, както Мойсей се обърнал към богоизбрания народ: „Помнете тоя ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото със силна ръка ви изведе Господ оттам!“. И ние сме богоизбрани и Той ще ни пази. Тази река е нашето Червено море, войниците на Шарл са египтяните. С Божията помощ ще прекосим това Червено море и ще оставим врага зад гърба си. Нека в това време заедно да изпеем псалм 114 в Негова възхвала.
Колини поде първите строфи, пришпори коня си и нагази във водите. Останалите въодушевено го последваха, а от гърдите им с пълна сила се лееше:
Без много усилия всички стигнаха отсрещния бряг живи и здрави. По-трудно беше с тежките коли и хората доста се потрудиха да ги прекарат. Но речта на Колини им беше дала нови сили и след около два часа земните трудности също бяха преодолени и вече изтощената процесия продължи напред.
Конде и Колини почнаха да се оглеждат за подходящо място за лагер, където да пренощуват. Понеже растящият брой на последователите им се беше отразил на бързината им, щеше да е невъзможно да стигнат до Бурж същия ден, както бяха планирали. Слънцето беше вече ниско и уморената процесия хвърляше дълги сенки.