На прага стоеше кардинал Дьо Лорен, почервенял от гняв, и крещеше на един смутен прислужник.
— Как смеете да ми препречвате пътя, Вие…, Вие… — Кардиналът не намираше думи. — Някакъв си никаквец, да ми пречина менда…
Но нещастният прислужник не чу останалото. Кралицата само кимна и той изчезна.
— Уважаеми кардинале — започна Катерина с хладен тон, — тук гостите обикновено изчакват да обявят пристигането им. Нима сте забравили обноските си?
Кардиналът обаче беше така побеснял, че изобщо не чу укора на кралицата. Почервенял от гняв, той едва си поемаше въздух и с див поглед търсеше нещо, върху което да се съсредоточи, за да се овладее.
— Мадам, аз… просто…
Кардиналът стисна очи в опит да се концентрира. Дивашкият поглед се смени с настървението на хищника точно в момента, в който сграбчва плячката си.
— Позволете ми, мадам — каза той, а гласът му трепереше и издаваше, че кардиналът все още се бори да си върне самообладанието, — да Ви съобщя за известни… хм… трудности, свързани с изпълнението на новия едикт. — Думата „трудности“ беше просъскана през зъби.
— Не разбирам какви проблеми бихте имали с този едикт — каза Катерина с още повече хладина в гласа. — Той забранява реформаторската вяра, прокужда свещениците им и не допуска протестантите до различни служби и до университетите. Какво още бихте могли да искате?
— Не аз! — Той отново повиши глас. — Но едиктът трябва да се подпечата от канцлера, а той отказва! Ваше Величество трябваше да освободи Лопитал много отдавна. Той е виновен за проблемите на страната! — Кардиналът изсумтя. — Да, ако чуете слухове, че съм му оскубал брадата, да знаете, че са верни. Той не иска да слуша!
Катерина се разгневи — както от новината за съпротивата на Лопитал, така и от поучителния тон на кардинала спрямо самата нея. Тя се замисли дали да не го постави на мястото му, но проблемът с неподчинението на канцлера беше твърде сериозен и налагаше да насочи цялото си внимание към него. Лопитал се беше оказал незаменим в опитите за обединение на страната в мирно съжителство между религиите. Но те се бяха оказали неуспешни и, ако Катерина искаше да запази властта, сега бяха необходими по-груби мерки. Лопитал не беше съгласен с тях и се превръщаше в бреме, в това кардиналът имаше право. Катерина харесваше Лопитал, но не можеше да го задържи като канцлер.
— Успокойте се, кардинале! Този бяс не Ви подобава. Парламентът едва ли ще се възпротиви на промяна в поста на канцлера.
Кардиналът зяпна. Това ли беше? Не беше очаквал толкова лесна победа. В миг той си върна обичайната осанка — здравомислещ, спокоен, самоуверен.
— Простете непремерените ми думи, мадам. — Той леко се поклони, без да откъсва поглед от нея. — Дали Ваше Величество ще ми отдели още един миг? — Тя му даде позволението си и той продължи: — Вие имате нужда от канцлер, който Ви се подчинява, от някой, който без колебание ще положи печата си под папската була. Позволете ми да насоча височайшето Ви внимание към Бираг. Той е човек с редица качества, верен, прозорлив и…
Катерина вдигна ръка и го прекъсна.
— Достатъчно, кардинале. Благодаря Ви за добрите Ви съвети и ще имам предвид мосю Бираг за поста. Сега сте свободен.
Замислена, Катерина го проследи как се отдалечава. Беше видяла заплашителния блясък да се връща в погледа му, когато той — уверен в убедителността си — се беше опитал с красиви думи да й се наложи още повече. Бираг във всеки случай щеше да се съобразява с Дьо Гиз. В момента целите на Катерина съвпадаха с тези на кардинала и Бираг наистина не беше лош избор за мястото на канцлер. Но в дългосрочен план промяната вероятно щеше да доведе до нарушаване на равновесието на силите в полза на Гизите. Катерина трябваше още отсега да измисли някакъв контраудар.
Но първо трябваше да се справи с непосредствената заплаха. Конде и Колини се бяха измъкнали от тайния капан на Таван и бяха заминали за Ла Рошел, а по пътя бяха избегнали и нейната смъртоносна отрова. Как е възможно и двата плана да не успеят, това оставаше загадка за Катерина и тя изпитваше неприятното подозрение, че Таван не се е постарал достатъчно. И все пак той беше ценен човек — трябваше да се опита да го придърпа по плътно до себе си.
Сега всеки момент очакваше съобщение, че Конде и Колини са вече в безопасност зад градските стени на Ла Рошел. Там те щяха да си отдъхнат. От Ла Рошел можеха да поддържат контакти с Англия и Нидерландия по море. Колко щеше да се увеличи армията им? Колко дълго можеха да издържат на обсада? Каква помощ щяха да получат? Катерина трябваше да намери някой вътре в града, някой близък до водачите на хугенотите.