Мадлен стана от стола си, после коленичи пред Катерина и вдигна открития си поглед към лицето й.
— Мадам, ако питате мен, това рядко според Макиавели съчетание е постигнато. Аз едновременно Ви обичам и се страхувам от Вас. Аз съм Ваша придворна дама, цялата ми преданост е Ваша.
Катерина протегна ръка и потупа Мадлен по бузата.
— Отлично, отлично — промълви тя на себе си.
После спусна дланта си надолу и леко повдигна брадичката на Мадлен.
— Вие сте очарователно създание, Мадлен. Напълно разбирам защо Конде се е влюбил тъкмо във Вас. — Катерина повдигна още повече брадичката на Мадлен и тихо се засмя на смущението на момичето. — Значи едновременно ме обичате и се страхувате от мен. Кой владетел би могъл да иска повече от поданиците си?
Катерина се наведе напред и устните й погалиха челото на Мадлен.
Мадлен затаи дъх. По тялото й премина тръпка и тя затвори очи. Беше подвластна на кралицата, всичко дължеше на нея.
— Аз Ви принадлежа, мадам, заповядайте и ще Ви се подчиня.
Отново беше отворила очи. Лицата им бяха толкова близо, че усещаше дъха на кралицата върху себе си. Катерина премести ръката си от брадичката на Мадлен и обхвана с длани лицето й. Погледите им се впиха един в друг. Устните, които толкова нежно бяха докоснали челото й, сега бяха току до полуотворената й уста. За един кратък миг на Мадлен й се стори, че доближават още повече и тя отново затвори очи. Зави й се свят. После чу тих смях и ръцете пуснаха лицето й. През тялото й премина почти болезнено разочарование.
— В такъв случай наистина ще заповядам, мадмоазел Мондидие — каза Катерина. — Заповядвам Ви да бъдете щастлива. Заповядвам Ви да отпътувате при любимия си в Ла Рошел.
Мадлен вдигна поглед объркана.
— Отпращате ли ме, Ваше Величество? Това ли ми казвате? Какво съм направила?
Катерина отпи от виното си с непроницаемо изражение.
— О, не, това е последното, което искам. Никога не бих се разделила с Вас.
Тя поднесе чашата към устните на Мадлен и й даде да пие. Няколко капки потекоха надолу от устата на момичето и Катерина ги избърса, а после плъзна длан надолу по шията й, докато стигна лявата й гръд.
— Сърцето, което бие тук, ми принадлежи. И аз искам то да е щастливо. Но в същото време знам, че то бие и за Конде. Виждам копнежа Ви, копнеж, който Ви прави нещастна. Аз не искам нещастни придворни. Особено когато са толкова близки до сърцето ми. Вие сте моя придворна дама и винаги ще останете такава. Но искам да заминете и да изживеете няколко мига на щастие с любимия си. Не, изслушайте ме докрай — настоя Катерина, като видя, че Мадлен се кани да възрази. — Имате само шест месеца. Разчитам, не, заповядвам Ви да се върнете на служба при мен след най-късно шест месеца. Възможно е да Ви привикам и преди това. Ако не сте получили вест от мен в рамките на половин година, ще се върнете сама.
Жестът на кралицата беше безкрайно щедър и Мадлен би трябвало да е благодарна. И все пак не изпитваше радост. Всъщност колко й липсваше Луи? Не го беше виждала от много месеци. Той все още й пращаше писма, в които изразяваше любовта си. И тя се радваше всеки път, когато ги четеше.
В следващия момент осъзна нещо друго и новата мисъл беше тази, която наистина я изпълни с възторг. Щеше да пътува. Щеше да се махне от задуха и клюките в двореца. Щеше да язди. Щеше да галопира през непознати земи и да посещава чужди градове. Щеше да разговаря с непознати и да среща нови предизвикателства. А и Катерина Медичи беше настояла да се върне. Не можеше да е по-добре. Не беше лишена от близостта си до властта и от политическите игри. Най-късно след шест месеца щеше да се прибере от Ла Рошел.
Под прикритието на мрака тайната врата отново се затвори. Анри д’Анжу внимателно слезе по тясната вита стълба, чиито покрити с филц стъпала правеха стъпките му безшумни.
Значи мадмоазел Мондидие обича Конде, каза си той. А майка му я праща в Ла Рошел, очевидно с надеждата, че в наивната си слепота момичето може да се използва като шпионка, без да го осъзнава.
Анжу си взе факлата, която половин час по-рано беше оставил в основата на стълбището, и продължи по един тесен коридор.
— Какво печеля аз от това? — запита се той. — Брат ми Шарл все още седи стабилно на трона, а хугенотите никога не са били по-слаби. Грешка беше да разчитам на тях. Трябваше да се опра на Гизите от самото начало, а не да се хвърлям в тайни съзаклятия с еретиците.
През още една невидима врата Анжу влезе в собствените си покои и гневно се тръшна в един стол. Ако планът на майка му успееше — а той познаваше манипулативната вещица добре и тя вероятно щеше да наложи волята си — Анри рискуваше Конде да издаде общите им дела пред момичето, а тя да разкаже на Катерина. Мисълта беше страховита, той нервно почна да върти един от едрите си диамантени пръстени около левия си показалец. Беше загубил твърде много време. Отдавна знаеше, че момичето трябва да бъде отстранено. Мадлен дьо Мондидие не трябваше да стига Ла Рошел, още по-малко да се връща. Беше време да се възползва от услугите на Малкот. Той можеше да реши този проблем, след като Монтескьо се беше провалил. При това като негов гвардейски капитан Монтескьо беше зает да води войските му в другия край на страната. А Малкот беше най-сигурният наемник, който човек може да си пожелае. Малкот никога не се проваляше.