— Все още се обгражда с красиви жени, виждам. Нашата прекрасна кралица винаги е демонстрирала добър вкус. — Тя се разсмя звънко и разкри здравите си, но пожълтели зъби. — Когато се върнете в двореца, предайте на Нейно Величество най-искрените ми поздрави, тя със сигурност ме помни.
И при спомена за това, което и Катерина със сигурност помнеше, абатисата отново се засмя, този път по-дискретно и тихо. После сякаш се овладя и с топла усмивка се изправи и протегна ръце.
— Разбира се, можете да останете колкото пожелаете. А ако можем да сме ви от полза с нещо друго, не се колебайте да кажете.
Думите й бяха прекъснати от влизането на една монахиня. Мадлен разпозна жената, която им беше отворила портата. Бялата й наметка беше мокра от дъжда и окаляна.
— Извинете, че Ви безпокоя, майко, но още един окаян пътник стои пред портите и търси убежище. Някой си мосю Малкот. И този път наистина е мъж — добави тя. — Изглежда малко стряскащо, целият в черно като самия дявол. Никак не ми харесва. Но изглежда наистина е в нужда.
Майка София пристъпи до прозореца и замислено погледна навън към дъжда. Вече не духаше, но пък беше почнало да се стъмва.
— Добре, добре, пуснете го да спи в някоя от външните пристройки. — С махване на ръката тя отпрати монахинята. — Уважаеми дами, почти е време за вечерня. Сестра Елен ще ви заведе в трапезарията.
С напредването на вечерта изумлението на Мадлен растеше. Беше си представяла скромно, оскъдно хранене в пълна тишина с изключение на молитвите. Беше си представяла мрачна зала и благочестиво сведени глави — изобщо онази простота и смирение, които стоят в основата на цистерцианския орден и би трябвало да намират израз както в поведението на монахините, така и в обкръжението им. Вместо това я въведоха в пищна зала, огласена с ведри разговори и смях.
Две дълги успоредни маси бяха покрити с бели покривки с втъкани в тях златни нишки. На всяка маса имаше по три сребърни свещника, а между тях бяха разположени венци от дребни, тъмнозелени листенца. Заедно с големия брой кани за вино те създаваха впечатление, че масите са подредени за весело тържество.
Вечерята беше обилна и засищаща и се състоеше от супа, риба и печено месо, а количествата бяха явен знак за богатството на манастира. В единия край на масите на отделна маса седеше майка София и наглеждаше подчинените си. На стената зад нея висеше единственият кръст в залата.
Вечерята беше съпроводена с оживени разговори и смях, което явно не притесняваше абатисата. Напротив, тя често се усмихваше, дори веднъж се разсмя, но иначе не се включваше в разговорите.
За разлика от Габриел Мадлен пи съвсем малко от виното си и почти не разговаряше с монахините. Двете седяха една до друга и на няколко пъти се наложи Мадлен да ръчка с лакът Габриел, за да й намекне да мълчи.
Майка София видя, че Мадлен е твърде сериозна, и й направи знак да отиде при нея.
— Придърпайте си един стол, мадмоазел — й каза, когато приближи, и Мадлен прекара втората половина от вечерта на масата на майка София.
Абатисата се показа много умела в изкуството на разговора и скоро се отпусна пред Мадлен, която не скри учудването си от волния дух, който цари в манастира. Абатисата ни най-малко не се смути.
— Вярно е, мадмоазел, че навремето цистерцианският орден е бил силен. Трудът на Алберих „Instituta Monachorum Cisterciensium“ повелява стриктно следване на правилата на свети Бенедикт: stabilitas— ще рече твърдост, conversiomorum— обет за бедност и целомъдрие, иobedientia— послушание. Но времената се промениха, а с тях и нравите.
— Позволете да ви прекъсна за момент, почитаема майко — чу се от една от по-възрастните монахини, която незабелязано се беше приближила. — Тъкмо занесох топла супа и месо на мосю Малкот, който ще нощува в работилницата.
— Да, и? — попита майка София със зле прикрито раздразнение от прекъсването.
— Опасявам се, че мосю Малкот е болен. Кашля много лошо и изглежда, го тресе.
— Нали не е тръгнал да умира? — попита абатисата остро и продължи, без да чака отговор. — Вземете сестра Мариан и се погрижете за него. Тя разбира от лечебни билки.
После с жест отпрати монахинята, сякаш тя беше муха, кацнала върху ръката й.
— Докъде бях стигнала? — попита тя по-скоро себе си.
— Че правилата на свети Бенедикт вече не се спазват — отговори Мадлен, — че нравите са се променили. Но ако ми позволите един въпрос — защо толкова мъдра жена като Вас не се противопостави на волностите?
Абатисата шумно се разсмя и стисна ръката на Мадлен.