— Малката ми мадмоазел Мондидие… — започна тя, но смехът отново прекъсна думите й, а после тя наля вино и на двете. — Мила моя млада госпожице Мондидие — продължи тя отново, — почвам да се съмнявам дали наистина сте придворна дама на Катерина Медичи. И все пак Катерина обича невинността, стига да не стига до наивност и глупост, а аз не мисля, че сте глупава.
Мадлен видимо се смути при мисълта, че някой може да я сметне за глупава и наивна. Майка София, която погрешно взе реакцията й за израз на свенливост, пусна ръката й и овладя смеха си.
— Не, не, не се срамувайте, мадмоазел Мондидие! Въпросът ви отразява както логическа мисъл, така и смелост — а и двете са качества, които кралицата високо цени. Това, което така развесели една стара, претръпнала жена като мен, беше единствено младежката Ви липса на опит по отношение на хората. Но въпросът Ви безспорно заслужава отговор.
А отговорът има два аспекта. От една страна, всички монахини тук — тя обхвана с жест залата — са госпожици от благороднически семейства, които са свикнали на весел живот. Времената са такива, че не бихме могли да задържим послушници тук, ако не им предлагахме охолство и забавления — иначе манастирът би загинал. А мой дълг като абатиса е да не позволявам това. Ами дългът ми пред Бог, светият ми обет? Вероятно така ще възразите, нали? А аз ще Ви отговоря, че аз също съм рожба на тези времена… — Абатисата се поколеба и впери настойчив поглед в Мадлен —… и затова втората част от отговора ми е, че задачата да ръководя манастира при тези условия за мен е добре дошла, повече от добре дошла. — После тя се усмихна многозначително и огледа залата.
Мадлен проследи погледа й.
Изобилното вино си беше свършило работата. Разговори на висок глас, които на моменти преминаваха във викове, смях и безредие огласяха трапезарията. Вече никой не си седеше по местата около масата, монахините се бяха събрали на малки групи.
Една монахиня с гарвановочерна коса се смееше, просната върху масата вляво, а около нея седяха или стояха още седем-осем монахини. Четири от тях я държаха здраво, докато останалите я гъделичкаха, а тя се гърчеше така бурно, че расото й съвсем се беше раздърпало. Монахините се възползваха от случая още повече да го разпорят, за да разкрият пищните й женствени извивки.
В далечния край вдясно някакъв квартет пееше една от по-фриволните творби на Ронсар и с напредването на песента в хора се включваха все повече и повече гласове:
Когато песента свърши, жените се смяха и вдигаха наздравици, докато не пресушиха бокалите. После една от монахините вдигна една пълна кана, отпи от нея и я предаде нататък. Една по една те пиха директно от каната под съпровода на високи възгласи, а виното се стичаше от устите им.
Майка София, която до този момент наблюдаваше събитията с непроницаем поглед, отново се обърна към Мадлен и с лека усмивка каза:
— Не бих искала, мадмоазел Мондидие, да си тръгвате от тук с убеждението, че не спазваме повелите на свети Бенедикт. Сега ще ви покажа, чеobedientiaе основно правило тук и че липсата на послушание бива наказвана.
После се изправи, висока и строга, и шумът изненадващо утихна с изключение на някое изкикотване тук или там. Всички погледи бяха вперени в абатисата и изпълнени с очакване.
— Сестра Констанс, приближете се! — нареди тя.
Момичето, проснато върху масата, тихо ахна, а околните пуснаха жертвата си. Тя бързо слезе, докато напразно се опитваше да покрие голото си тяло с разкъсаните си дрехи. Трябваше да използва и двете си ръце, за да придържа раздърпаното расо върху гърдите и слабините си, но така гърбът и задните й части оставаха непокрити и жените неволно се разкискаха.
С едва покрита предница и с безредно разпуснати върху раменете черни коси сестра Констанс пристъпи към майка София.
На младата жена видимо й беше неудобно. Не смееше да срещне поглед на абатисата, а вместо това смутено гледаше надолу.
— Сестра Констанс — започна майка София с бавен, сериозен тон, — длъжна сте винаги да пазите одеянията си в добро състояние.
Мъчителките на сестра Констанс шумно се разсмяха при тази забележка, но с един твърд поглед абатисата ги накара да млъкнат.