Зад огромната жена се появи дребна, слаба и леко прегърбена фигура. Мъжът изгледа с присвити очи Мадлен. Беше диаметрална противоположност на Матилд и заедно представляваха толкова гротескна двойка, че Мадлен за малко да прихне.
Матилд коренно се промени при появата на мъжа. Пред него тя стана самото дружелюбие, майчински грижовна, внимателна и сърдечна.
— Скъпи мосю Баро, моля Ви не се тревожете, знаете, че здравето Ви не го позволява. Просто някакъв досадник, не му обръщайте внимание, приберете се в стаята си, аз след малко идвам с топла супичка, и не забравяйте да се завиете добре. И къде са Ви очилата? — завърши тя с тревога в гласа.
— Усетих аз, че нещо ми липсва — каза Баро и потърси с ръка очилата си, които не бяха на лицето му.
Мадлен се възползва от шанса си.
— Мосю Баро — побърза да каже тя. — Кралицата ме праща при Вас. Дали не можем…
Дребният мъж я прекъсна с решителен жест.
— Матилд, бъдете така добра да ми донесете очилата — каза той и като се обърна към Мадлен, продължи: — Да, моля да ме извините, но вече не виждам добре. Бихте ли били така добри да влезете, господин…?
— Казвам се Мадлен дьо Мондидие, придворна дама на Катерина Медичи съм и пътувам с камериерката си Габриел, която е в каретата.
Мадлен посочи към каретата зад гърба си. В същия момент Матилд се върна с очилата, хвърли скептичен поглед на Мадлен и ги постави на носа на Баро.
— Благодаря, благодаря, Матилд, но само очите ми са зле, не и ръцете. А Вие, млада госпожице, сте много убедителен кавалер, както виждам! — Той нададе висок, кудкудякащ смях, а после се сви, като ученик, казал нещо неприлично. — Извинете, увлякох се, вие сигурно сте уморени след пътуването. Вземете момичето си и влизайте. Матилд, прати някой да вкара каретата в двора и да разпрегне конете. И после донеси храна и вино на уморените ни гости!
Закуската беше поднесена в уютна, но доста тъмна стая. Баро, Мадлен и Габриел се бяха разположили около солидна дървена маса и гладните жени веднага се бяха нахвърлили върху храната.
Понеже Баро явно нямаше проблеми с непознатите, Матилд съвсем омекна и сега с удоволствие наблюдаваше с какъв апетит двете млади жени поглъщат приготвената от нея храна. Междувременно тя се суетеше наоколо, подканяше ги да си вземат още и хокаше бедния Баро, че не се храни достатъчно обилно.
Първо им беше поднесена лучена супа, после омлет и шунка, а накрая Мадлен с люлееща се походка внесе огромно парче телешко печено. Пиха местно вино от Анжу, макар че Габриел в началото понечи да откаже. След нощта, прекарана в манастира „Пор Роаял де Шан“, виното никак не я блазнеше.
Докато стигнат до телешкото, гладът им вече беше утолен и Баро, който деликатно ги беше изчакал да се нахранят, сега взе думата:
— Уважаеми госпожици, можете да останете да си починете в дома ми колкото желаете. Накъде пътувате и с каква цел — можете да ми споделите или спестите, както прецените — познавам уклона на кралицата към тайнствените дела и няма да ви досаждам с въпроси. Но първо ми кажете как е сладката ни мъничка кралица?
— Кралицата е в добро здраве, но, разбира се, се тревожи от неспирните конфликти в страната — отговори Мадлен и се замисли дали той говори за същата кралица, за която говори и тя — „сладка“ и „мъничка“ не бяха думи, с които би я описала. — Помоли ме преди всичко да Ви предам най-сърдечните й поздрави.
Лицето на стареца се озари от доволство и гордост при това съобщение.
— Скъпата кралица! Никога не забравя приятелите си. Знаете ли, че и тя е нощувала тук? Да, при това неведнъж. — Баро забеляза интереса в погледите им и продължи: — Първия път беше в пълна тайна. Вероятно знаете, че крал Шарл беше обявен за пълнолетен още на тринайсет години. За да затвърди позицията му — поне това беше обяснението за пред хората — кралицата цели две години обикаля страна със сина си — от 64-та до 66-а, за да го представи на поданиците му и на местните парламенти във всички по-големи градове. Лично аз смятам, че кралицата искаше да запази Шарл за себе си в тези така решаващи години, в които детето се превръща във възрастен, за да може по този начин да закрепи влиянието си върху него. И може да се каже, че успя. Днес той все още е напълно зависим от майка си. Но Вие сигурно сте съгласни с мен, че Катерина Медичи далеч не е най-лошият съветник, който един регент може да има.
Той тихо се изсмя по своя кудкудякащ начин.
— Извинете, господин Баро — колебливо се обади Габриел. — Казахте, че това посещение е било тайно?
Баро се сепна и излезе от унеса си.