След известно колебание Алфонс пое подадената ръка. После се засмя високо и заклати глава.
— Трябва да призная, че пациентите Ви най-често се възстановяват, затова оставям на Бог да Ви прости греховете, които очевидно са големи и тежки. Самият аз бих бил голям грешник, ако си затворя очите за това, което Господ Ви е дал. Сега отивам да приготвя вечерята, за да можете на спокойствие да си довършите тук.
Късно вечерта, когато Жак дойде да провери пациентката си, откри Габриел да седи до нея. Мадлен спеше дълбоко и Габриел предупредително сложи пръст на устните си, изправи се и направи знак на Жак да я последва до огнището. Поклонникът носеше със себе си две ниски столчета и двамата седнаха един до друг в сиянието на пламъците.
— Цялата вечер спа — каза Габриел. — Това нормално ли е?
— Напълно. Скоро пак ще е здрава. Това питие, което успокоява болките, успокоява и дишането, затова е спала толкова. След една седмица ще сменя конците, а тя отново ще е здрава. Единственото, за което трябва да се грижите, Габриел, е да поддържате раната чиста. Промивайте я внимателно с преварена вода, докато оздравее.
— Така се радвам, че Ви срещнахме — каза Габриел с благодарност. — Не знам какво щяхме да правим иначе.
Двадесет и четвърта глава
октомври 1568 година
След седмица раната на Мадлен наистина заздравя и двете жени сърдечно се разделиха със стария поклонник.
Каретата потегли на югоизток. Ако всичко вървеше добре, щяха да стигнат Ла Рошел по закуска на следващия ден.
Пътуването обаче вървеше трудно и едва напредваха. Раненият крак на Мадлен я болеше, докато се бореше с насрещния вятър от мястото си на капрата. Духаше право в лицето й и изглежда идваше буря. Сякаш божествените стихии участваха в защитата на Ла Рошел и показваха на пътуващите към града, че са всичко друго, но не и добре дошли. Под сивото небе се издигаха масивните градски стени и когато Мадлен чу вика на самотна чайка, я побиха тръпки, а радостното очакване беше помрачено.
Ла Рошел се готвеше за война. Зад бойниците в стените навсякъде се виждаха въоръжени мъже и дори отвън пред заключената градска порта пазеха стражи. Когато каретата приближи портата, те вдигнаха мускетите си и ги насочиха към Мадлен, която бързо спря колата и вдигна ръце, за да покаже, че не представлява заплаха.
Началникът на стражата й направи знак да слезе от капрата и тя се подчини. Четирима войници се отделиха от взвода и тръгнаха да я посрещнат, други двама трябваше да огледат каретата отвътре и наредиха на Габриел да излезе. Началникът огледа двете жени. После им нареди да кажат имената си, откъде идват и каква е целта на посещението им.
Но Мадлен, която все още беше в мъжки дрехи, знаеше, че след като вече е стигнала целта на пътуването, трябва да се представи с истинското си име пред Конде и пред очите на изненаданите войници с бърз жест свали шапката и разпусна косите си.
— Казвам се Мадлен дьо Мондидие и пътувам по лична работа с камериерката си — каза тя и добави не без известна надменност. — Работата ми засяга принц Дьо Конде… лично! Бихте ли били така добри да ни отведете при него.
За нейно учудване повече пречки по пътя й нямаше. Думите й не бяха предизвикали дори намек за изненада върху каменното лице на началника. Той даде знак на войниците си да свалят мускетите. После се обърна към Мадлен и кимна кратко.
— Аз съм лейтенант Пиефор. Ако обичате, качете се в каретата с камериерката си, а ние ще ви отведем при принц Дьо Конде.
Той отвори вратата на каретата, за да влязат двете жени, и сам се качи на капрата. Пред портата спря и викна нещо на мъжете горе и скоро вратите бавно и тежко почнаха да се отварят. Каретата потегли и мина през портата. Копитата на конете изтрополиха по каменната настилка, а зад гърбовете им се чу глух тътен, когато градът отново се запечата. Бяха влезли в Ла Рошел.
Улиците гъмжаха от хора и каретата едва се придвижваше напред. Навсякъде се виждаха войници и Мадлен забеляза, че дори привидно цивилните граждани често са въоръжени. Промъкваха се през един тесен пасаж току до старите дървени къщи с разбити плочи по покривите. После изведнъж улицата се разшири и конете отново можеха да се движат спокойно. От двете страни имаше нови каменни къщи на по три-четири етажа. Някои бяха украсени по италиански с дорийски и йонийски пиластри и елегантни арки над прозорците, докато други ги бранеха зловещи гаргойли.