Избягваше да я гледа в очите, вместо това беше вперил поглед във варосаната стена зад гърба й.
Думите му бяха като ледени остриета.
— Луи — каза тя и безуспешно се опита да хване погледа му. — Дойдох да Ви видя. Мислех, че… — Тя замлъкна.
— Вашето внимание е безкрайна чест за мен, мадмоазел — отговори той. — Не е никак безопасно в тези тежки времена да прекосите цялата страна, но на Вас никога не Ви е липсвала смелост. — Тя видя намек на усмивка. — И все пак позволете ми известно учудване. Не разбирам как кралицата майка е разрешила подобно пътуване. Идвате в центъра на хугенотите, в най-силния град на врага?
Тя вдигна поглед и смелостта й се върна. Значи това била причината за объркването и хладината му. Този проблем лесно можеше да се реши.
— Разбирам учудването Ви, Луи, но копнежът ми по Вас беше толкова голям, че не поисках позволение от кралицата, преди да отпътувам. Тръгнах от Париж без знанието й, предрешена, само заради Вас. — И тя му изпрати най-сладката си усмивка.
Но след тези думи Луи още повече охладня. Той пристъпи към масата си и започна да изучава някаква карта и известно време остана с гръб към Мадлен. Когато се обърна към нея, лицето му беше изкривено от гняв. Изненадващо рязко направи две дълги бързи крачки към нея и стисна ръката й толкова грубо, че тя изплака от болка.
— Вие наистина сте дяволско изчадие, Мадлен! Ангелско лице, тяло на изкусителка, глас — едновременно невинен и сладък като захар. Каква малка лицемерка! Но мен вече не можете да ме измамите! — С изписано на лицето презрение той я отблъсна от себе си.
Тя онемя. Няколко дълги секунди двамата останаха като вцепенени един пред друг. Вихрушка от гняв и ужас изпълваше натежалия въздух помежду им и не оставяше място за думи.
Дървената врата бавно се отвори и в стаята влязоха трима мъже. Мадлен ги изгледа, неспособна да накара устните си да промълвят каквото и да било. Това беше някакъв кошмар. А може би наистина беше сън и тя щеше да се събуди в стаята си в Лувъра.
Пръв напред пристъпи Пиефор с навит на руло документ в ръка, а след него влезе един по-възрастен господин с остри чисти черти — къде ли го беше виждала преди? После разпозна в него мъжа, с когото Луи беше говорил при първата им среща преди повече от година. Това адмирал Колини ли е? В такъв случай той е мъжът от „Веселият глиган“ и значи явно е съучастник в убийството на Пиер.
При вида на третия мъж обаче я изпълни наистина сериозен страх. От устните й се изплъзна глухо „не“ в мига, в който погледът му срещна нейния.
Малкот!
Нейният ужас от това, че го е разпознала, породи на сипаничавото лице на Малкот само усмивка.
Щяха да я убият! Тя се обърна към Луи. Въпреки всичко той я беше обичал, трябваше да й помогне, да прояви милост. Но на лицето му беше изписано единствено безразличие. Тя отново огледа другите трима. И като довършващ удар на съдбата разпозна в навития на руло документ в ръката на Пиефор писмото на Катерина, документът, който доказваше, че пътува от името на кралицата.
— Прав сте в подозренията си, принце, открих това сред накитите й. — Пиефор подаде навития документ на Луи.
Ръцете на Луи трепереха леко, докато развиваше документа и го четеше. После той вдигна поглед и подаде свитъка на Колини.
— Познато ли Ви е съдържанието му, адмирале?
— Прочетох го веднага щом лейтенантът го откри.
— Това не е всичко — каза лейтенант Пиефор. Той извади малка стъкленичка от джоба си и я подаде на Конде. — Открих и това сред пътния й багаж.
— Невъзможно, арсеник! — Конде прочете надписа, видимо потресен. — Пратена е да ни отрови! — После обърна към Малкот поглед, лишен от всякакво чувство, и се поклони. — Дължа Ви извинение, господин Малкот. Пътували сте дълго, рискували сте живота и здравето си, за да ни предупредите за шпионката на кралицата майка, а аз Ви посрещнах с подозрение и неверие. Простете ми. — Той посочи Мадлен и добави с горчивина в гласа. — Бях заслепен от красотата на това изчадие.
— Умолявам Ви, изслушайте ме, Луи — каза Мадлен. — Това не е вярно. Мога да обясня всичко, писмото на кралицата, стъкленицата… А този мъж се опита да ме убие! — Тя посочи Малкот.
— С удоволствие ще чуем обясненията Ви, мадмоазел Мондидие. — Думата беше взел Колини. Той беше придърпал един от столовете до масата и изучаваше Мадлен с поглед. — Видяхме раната, която сте нанесли на господин Малкот — продължи Колини. — Вие сте опитали да убиете него — за да му попречите да стигне до нас и да Ви изобличи като пратеница на кралицата. Зарязали сте го насред път с убеждението, че тайната Ви ще умре заедно с него. А ние щяхме да сме следващите Ви жертви. — Колини кръстоса ръце. — Каква причина може да е имал господин Малкот да иска смъртта Ви?