— И как ще обясните писмото на кралицата и стъкленицата с арсеник — намеси се Конде с дрезгав глас, — след като току-що ме уверихте, че Катерина не знае за пътуването Ви? Тя и преди се опита да ни отрови, това е един от предпочитаните й методи. Вие ме излъгахте… измамница! Мислех Ви за друга. Но Вие сте просто поредната курва на Катерина, подла лъжкиня. Убийца. — Той огорчен й обърна гръб.
— Не, не — възрази тя. — Не е вярно, не е вярно! — Тя посегна към него, но той се дръпна. — Наистина — продължи тя отчаяно, — трябваше да Ви кажа, че кралицата знае за връзката ни. Но мислехме, че е най-добре да не знаете. Но не е така, както си мислите. Мислехме, че няма да разберете. А отровата я взех за всеки случай, след като някой се опита да ме убие в Лувъра. — Тя отчаяно потърси някаква помощ наоколо, осъзнала колко безнадеждно звучи обяснението й.
Конде й хвърли поглед, изпълнен с презрение, и застана до стола, където, кръстосал ръце, Колини продължаваше да я изучава с непроницаемо изражение. Лейтенант Пиефор дискретно беше отстъпил към вратата, където очакваше следващите заповеди, а до огнището се беше подпрял Малкот, който я гледаше със странна смесица от похот и триумф в погледа. Устните му едва доловимо потрепваха и той беше вдигнал брадичката си, сякаш за да вижда жертвата по-отвисоко.
Мадлен се обърна към Колини.
— Адмирале — каза с умолителен глас, — аз просто се защитавах от този мъж. Той се опита да ме убие. Не знам защо, никога преди не съм го виждала в живота си.
Колини поклати глава.
— Спестете ни лъжите си, госпожице. — Той вдигна поглед към Конде и когато принцът кимна, продължи: — Явно не искате да ни кажете истината с добро. Добре тогава, ние си имаме начини да Ви накараме да говорите. Междувременно ще Ви отведем на място, където няма да можете да навредите на никого.
Колини се изправи и със спокойни крачки пристъпи към Мадлен.
— Елате — нареди й той и се обърна към Пиефор. — Лейтенант, отведете тази жена на сигурно място. От сега нататък Вие сте отговорен за затворничката.
Пиефор и Мадлен излязоха. Отвън чакаха четирима войници. След излизането им в стаята се възцари дълга мъчителна тишина. Конде беше потънал в един стол, неподвижен и затворен в себе си, с поглед втренчен в пода. Обратно на него, Колини беше бесен и крачеше напред-назад, докато, сключил ръце зад гърба си, говореше нещо недоловимо на някакъв невидим събеседник. Само Малкот стоеше безучастен на същото място и внимателно следеше с поглед двамата мъже.
Изведнъж Колини избухна. Беше спрял пред стола на Конде и го гледаше бясно:
— Глупак! — викна той. — Пълен глупак! Как можахте да се забъркате в такова нещо?! Нима хугенотите трябва да бъдат водени от човек, който се води от чепа си?! Безумец, егоист и глупак! Знаете, че Катерина винаги е ползвала изкусителните си придворни дами, за да се сдобива със сведения. Как можахте?! — Той се беше задъхал от гняв и сега си пое дълбоко въздух, за да си върне самообладанието. — Трябва да открием какви щети са нанесени — продължи той по-спокойно. — Трябва да ми кажете как е започнала тази любовна връзка и какво сте й споделили.
Конде се изправи видимо разстроен, но овладян, пренебрегна бесния адмирал и пристъпи до Малкот, който все още стоеше изправен до огнището.
— Господине — започна той, — позволете ми още веднъж да Ви благодаря за службата Ви. Ще се погрижа усилията Ви да бъдат възнаградени подобаващо. — Двамата мъже си размениха кратки поклони. — Имам само още един въпрос. — Конде изгледа въпросително Малкот, който се поклони още по-дълбоко.
— На Вашите услуги, принце.
— Ще говоря направо. Чудно ми е, че херцогът на Анжу си е направил труда да Ви изпрати да ни предупредите за една от придворните дами на Катерина Медичи. Ние вече нямаме честта да работим с херцога. Сега той е генерал-лейтенант на короната и откъдето и да го погледнеш, ние сме врагове.
— Никой не е толкова безкористен, принце, напълно прав сте. Затова от името на херцога и аз ще говоря направо. Така е най-добре за всички страни. — Малкот се поколеба за момент. — Разбира се, херцогът щеше да съжалява, ако шпионката на кралицата майка ви беше навредила, но за него щеше да е далеч по-зле, ако Катерина беше научила за доскорошното му… хм… познанство… с вас, господа. Затова той ми възложи още една задача — да ви помоля да му върнете услугата.
— Говорете, господин Малкот, задължени сме на Анжу — каза Конде с твърд глас.