Мадлен затрепери от студ и придърпа одеялото по-близо до тялото си. Главата я болеше, пулсираше от болка в такт с дясното стъпало, пулсираше и пламтеше, въпреки че тялото й зъзнеше. Мадлен гледаше звездите. Те трептяха нервно, сякаш ги беше страх да не ги угаси черното като въглен небе, което като пропаст зееше зад тях, докато те ужасени обикаляха в своите малки, безсмислени кръгчета. Дълго време лежа и наблюдава блещукащия бяг на звездите. После с учудване забеляза, че те се движат ритмично в такт с пулсиращата й глава.
Контурите на луната се размиха, тя сякаш се промени, поболя се, стана лоша, светеше жълто и силно, така че чак очите те заболяват. Мадлен ги затвори, но жълтата светлина я последва и зад клепачите, остра като хиляди малки остриета. Туп, туп, храс, храс.
Нощно слънце, което можеше да заслепи луната. Това ли беше луната, това тъмното, облото, което висеше над нея? Не, луната не е тъмна, няма коси, макар и да казват, че има лице.
Човекът от луната. Нещо меко беше положено върху Мадлен, стана й по-топло. Усети нечия длан на челото си, затвори очи и изпадна в неспокоен трескав сън, където лунни хора и нажежените въглени танцуваха един до друг в блещукащи кръгове.
На няколко пъти се събужда, луната я нямаше, а между тухлите в стената се виждаха процепи. Те чертаеха някакви форми, някаква мрежа, която оживяваше и растеше, и създаваше свои копия, които се откъсваха от стената и политаха във въздуха. Грозен фалшив близнак, от който я заболяваше главата. И тя бързаше да стисне очи.
Една жена й даваше вода. Видя я в приятната тъмносива дневна светлина, видя и Луи с болезнено свити устни. Или може би бяха Дева Мария и Архангел Гавраил? В лунната светлина Мадлен буташе купата настрани, водата сигурно е покварена с лунна отрова, но жената я принуди да я изпие. Значи не би могла да е Дева Мария.
Мадлен заспа и сънува ябълкови дървета, една кралица, която беше двуликият Янус, и после изведнъж всички имаха по две лица, дори и човекът от луната, който беше жълт и груб. Всички без нея. И тя знаеше, че ще я убият, ако не стане като тях.
После отвори очи. За пръв път цепнатините нямаха копия. Видя очертанията на един силен добре познат гръб. Прошепна името му. Той се обърна. Лицето му беше каквото го познаваше, мило. Но в съня й беше друго.
Луи пристъпи до нея и седна на ръба на леглото. Мадлен отвори уста да говори, но той сложи пръст на устните й.
— Пази си силите и ме остави да говоря. Беше много болна. Твърде късно научих какво са ти причинили. Умолявам те, повярвай ми, не знаех. Никога не бих го позволил.
Гледаше я настойчиво, а тя кимна в отговор.
— Вследствие на разпитите адмиралът е почти убеден, че ти просто си била… — как да го кажа, извини ме за думите ми, — че си била твърде невинна и наивна, за да схванеш как те е използвала Катерина Медичи. — Той направи кратка пауза и въздъхна. — И все пак адмиралът не искаше да рискува и затова реши, че трябва да останеш тук. Но аз ти обещавам, че ще направя всичко, за да бъде затворничеството ти по-поносимо. — Луи се усмихна. Добре познатата неустоима усмивка. Но Мадлен не беше забравила съня за двуликия Янус. — Докато беше болна, се опитах да направя килията ти малко по-удобна. — Той потупа леглото с ръка.
Мадлен с изненада забеляза, че лежи в меко легло. Помнеше твърдата дървена пейка и се учуди, че няма никакъв спомен как са я сменили с леглото. Явно е била много зле. Самата килия също беше променена. Върху каменния под вече бяха постлани килими, а насред стаята имаше два стола и маса с купчинка книги. В килията вече имаше и светлина. До книгите беше поставен малък свещник, а на пода до леглото — канделабър с пет рамена.
— Не съм те предавала — каза тя с тих шепот.
— Вярвам ти. Но да не говорим за това сега. Трябва да си почиваш. Габриел ще дойде да се погрижи за теб, изпратих я само малко да поспи и тя. През повечето време бдя до теб.
— Габриел?
— Вярна камериерка имаш, да знаеш. — В очите на Луи блесна весело пламъче. — Когато войниците те отвели, тя се скрила в двореца и ни отне доста време да я открием. Когато това стана, тя тъкмо беше на път да получи връзка ключове от един от стражите — бедният човечец не беше устоял на прелестите й. Сега вече всички знаят коя е и задачата й е да се грижи за теб, да ти носи всичко, от което имаш нужда, да те забавлява. Настанена е заедно с другата прислуга и има отговорността да ти носи храна. Но естествено тя също не може да напуска Ла Рошел — добави Луи и отмести поглед.
Следващия път, когато Мадлен се събуди, в стаята беше тъмно, а умът й беше напълно бистър. Беше гладна. Изправи се в леглото и се огледа. Беше сама, но на масата беше оставен един хляб, калаена кана и чаша. Мадлен стана от леглото. Краката й се подгъваха, но тя се стегна и се принуди да направи шестте крачки до масата въпреки болките, които я пронизваха всеки път, когато стъпеше на дясното си стъпало. Изяде целия хляб и изпи две чаши вода.