— Разбира се.
Дори след като Глория го измести пред телескопа, на Сол му се струваше, че продължава да вижда тънките езици от дим на хоризонта, но това несъмнено беше илюзия.
Странността не беше нещо ново за остров Фейлиър. Ако човек слушаше Стария Джим или някои от другите местни хора, митовете за забравения бряг винаги включваха и този остров, още отпреди да се провали последният от поредицата опити за заселването му. Грубите, недовършени постройки от камък и дърво в града, изолираността на острова, начинът, по който морските пътища вече бяха започнали да се променят още преди години, докато фарът още се изграждаше, като че ли ясно предвещаваха участта му.
Прожекторът на фара на Сол някога беше красил разрушената кула на острова. Според някои това беше знак за прокоба, последвала фара на сушата, може би заради епичната история по преместването на четиритонната леща, по време на която изви внезапна буря и небето бе прорязано от мълнии, а лещата едва не потопи кораба, който я превозваше, докато стигне до сушата, носейки светлината, която инак би могла да го спаси.
Докато Глория още беше залепена за телескопа, Сол забеляза нещо странно на пода, до основата на прожектора, от вътрешната му страна спрямо морето. Малка купчинка стъклени люспи, които блестяха върху тъмните дървени дъски. Какво беше това, по дяволите? Да не би тези от Леката бригада да бяха счупили крушка или нещо подобно? После му хрумна нещо друго и като се наведе леко, той повдигна покривалото на лещата точно над стъклените люспи. Естествено. Стъклото близо до стойката беше повредено. Точно така предполагаше, че би изглеждала дупка от куршум, само че по-малка. Огледа „изходното отверстие“. Тънките като косъмчета пукнатини приличаха на корени на растение. Не забеляза други щети по гладката фрактална повърхност.
Не знаеше дали да се ядоса или просто да го добави в списъка с неща за поправка, защото нямаше да попречи на работата на фара. Дали го бяха направили Хенри и Сюзан? Нарочно, поради несръчност или по грешка? Сол не можеше да се отърси от ирационалното чувство за скрити връзки, от усещането, че нещо се е изплъзнало от това място.
Стълбището под него закънтя, разнесоха се гласове — два чифта стъпки, две глави. Леката Бригада, Хенри и Сюзан. Той импулсивно дръпна покривалото на лещата и разпиля стъклените люспи с обувката си, от което, колкото и да е странно, се почувства като съучастник.
Когато се появиха, Сол не можеше да упрекне Глория за погледа, който им хвърли от мястото си пред телескопа — като дива котка с настръхнала козина. И той се чувстваше по същия начин.
Хенри отново беше облечен така, сякаш отиваше на среща в града. Сюзан изглеждаше напрегната, може би защото този път тя мъкнеше цялото оборудване.
— Закъснявате — каза Сол, без да успее да скрие нотката на разочарование в гласа си. В лявата си ръка Хенри стискаше дръжката на нещо като метално куфарче с инструменти и го поклащаше леко напред — назад. — И какво е това? — Не го беше виждал преди.
— А, нищо, Сол — отвърна Хенри с широка усмивка, както винаги. — Просто малко инструменти. Отвертки и тем подобни. За поправка на разни неща. — Или за взимане на проби от първокласна леща, отървавала се от вандализъм вече над век.
Забелязала враждебното отношение на Глория, Сюзан остави куфарчето и кашона, който носеше, и се подпря на телескопа.
— Много сладко дете си. Искаш ли близалка?
При тия думи тя извади една иззад ухото на момичето с ловко движение като фокусник.
Преценяващ, враждебен поглед на Глория.
— Не. Сега гледаме как гори островът.
И тя презрително залепи отново око към окуляра.
— Да, има пожар — каза невъзмутимо Хенри, а Сюзан се върна при него. Чу се подрънкване на метал, когато остави куфарчето с инструменти до останалата част от оборудването им.
— Какво знаете за него? — попита Сол, въпреки че сега възникваха много други въпроси.
— Какво да знам? Злополука. Май не са ни наградили със значка на обучението за скаути. Добре че никой не пострада в този славен ден, а и ние скоро се махаме оттам.
— Така ли? — Сол изведнъж се обнадежди. — Приключвате ли?
Изражението на Хенри изгуби част от дружелюбното си излъчване.
— Само на острова. Това, което търсим, не е там.
Самодоволен, като че ли му харесваше да пази тайна от Сол. Което последният прие лично и вече наистина се ядоса.