— Ще прекараме нощта във фара, а на сутринта ще претърсим.
Беше по-топло, отколкото в морето, но все пак хладно.
Тя знаеше, че тясната пътечка през високите треви, която се виждаше под лунната светлина, не може да му е убягнала. Само редовно преминаване по нея би могло да й попречи да обрасне.
Контрол кимна с неразгадаемо в мрака изражение и се наведе да вземе една пръчка. Размаха я. Нямаха оръжия — отдавна бяха изхвърлили малкото си съвременни вещи в знак на признание за странните ефекти на Зона X; оставили си бяха само едно фенерче. Глупаво и неуместно би било да го включат сега. Призрачната птица обаче имаше ловен нож и го извади.
Входът на фара се намираше откъм сушата и пътеката водеше право към него. Оригиналната врата липсваше, но на нейно място беше поставена масивна дървена преграда; Призрачната птица бавно разпозна в нея врата от конюшня или нещо подобно. С известно усилие я избутаха настрани и застанаха на прага. Вътре миришеше на разложение и наноси. Но по-свежо, отколкото очакваше.
Тя запали клечка кибрит и видя централното стълбище — полускрито от сенките и долепено до стените, голо като гигантски тирбушон, издигащо се от средата на приземния етаж към огромния отвор горе. В най-добрия случай беше нестабилно. В най-лошия всеки момент щеше да пропадне.
— Може и да издържи на тежестта ни — каза Контрол, сякаш прочел мислите й. — Строено е така, че носещите стени да поемат по-голямата част от натоварването. Но е доста зле.
Тя кимна; сега забеляза стоманените пръти, които го пронизваха, и този скелет й вдъхна малко повече увереност.
Клечката угасна. Тя запали нова.
Приземният етаж беше посипан с мъртви листа и накършени клонки; катакомба от малки стаички, скрити от погледа. Гол под от бетон с белези от откъртените дъски.
Клечката угасна. Стори й се, че чува звук.
— Какво беше това?
— Вятърът?
Не беше сигурен.
Тя запали нова клечка.
Нищо. Никой.
— Просто вятърът. — В гласа му се четеше облекчение. — Само ще преспим или първо ще огледаме стаите отзад?
— Ще огледаме, не искам изненади.
Вятърът откъм стълбището отново угаси клечката.
— Трябва да направим нещо с този кибрит — измърмори той.
Тя запали нова и изпищя; Контрол до нея се стъписа.
На средата на стълбите седеше сянка, насочила пушка към тях. Постепенно различиха чернокожа жена във военна униформа, с набита фигура и къдрава, късо подстригана коса.
— Здравей, Контрол — каза тя, без да обръща внимание на Призрачната птица.
Тя обаче я позна от първия разпит в „Съдърн Рийч“.
Грейс Стивънсън, помощник-директорът.
009: Директорът
Тайната лаборатория на Лаури, в една мрачна част на източния бряг, с каменисти плажове и бодливи жълтеещи треви, е изградена върху скелета на стара военна база. Тук Лаури усъвършенства неврологията и техниките си за кондициониране — или промиване на мозъци, както биха се изразили някои. От върха на покритото с мъхове възвишение, изкопано отвътре за неговото командване, той управлява странен свят от някогашни сребърни мини, разпилени по поляните долу, и ръждясващи оръдейни платформи от войни, водени преди седемдесет години. Поръчал е да му направят копие на фара в Зона X, както и на базовия лагер, дори с дупка в земята, която би трябвало да отговаря на малкото налична информация за „топографската аномалия“. Знаеше го, още преди да те повика, и във въображението ти този фалшив фар и фалшив базов лагер изглеждат злокобно, почти свръхестествено. В действителност обаче, когато заставаш до Лаури и оглеждаш територията му през дългата пластина от затъмнено стъкло, имаш по-скоро усещането за филмов декор — сбор от предмети, които без анимацията на параноята и страха на Лаури, без проекцията на неговия разказ, биха били инертни и жалки. Не, осъзнаваш ти, дори не и филмов декор. По-скоро карнавал в морски курорт през зимата, извън сезона, когато дори плажът е поема за самотата. Колко ли самотен е Лаури тук, заобиколен от всичко това?
— Седни, нека да ти сипя едно питие.
Много типично за Лаури, но ти не сядаш и учтиво отказваш питието, загледана в брега, в морето. Денят е сив и противен, а според прогнозата може дори да превали сняг. Водата изглежда мазна от крайбрежното замърсяване, матовата светлина хвърля многоцветни дъги по неподвижната й повърхност.