Лаури не очаква да отговаряш; прекъсва философстването си, само за да си допълни за втори път чашата. Пък и ти не знаеш какво да отговориш, защото никога не би определила него самия като индиферентен или действията му като изразяващи индиферентност. Както винаги, това е част от заблудата: способността да внушава авторитет, като вдъхва на другите собствената си увереност.
Лаури вече е заплашил да те постави под хипноза, но единственото, което си решила твърдо, след като си поживяла в покрайнините на неговите експерименти, е никога да не му позволиш да го направи. Все се надяваш, че дори той трябва да се придържа към някакви граници, че не може да е недосегаем, че не може да няма някакви наложени отгоре ограничения. Несъмнено всяко негово действие разкрива нещо за мотивите му на някого, някъде, на човек, който има властта да се намеси?
И така, струва ти се, че си попаднала в задънена улица.
После той те изненадва.
— Искам да се запознаеш с един човек, който се интересува от цялата работа. Някой, когото вече познаваш. Джаки Севърънс.
Не си очаквала да чуеш точно това име. Но ето че тя идва, съпроводена от Мери Филипс, една от асистентките на Лаури, преминава през непроницаемата врата към твоята страна на огледалото, без да забелязва скърцането на токчетата си върху натрошеното стъкло. Облечена както винаги безупречно, все така пристрастена към шаловете.
Дали ви е слушала през цялото време? Династичният наследник на легендарния Джак Севърънс. Джаки, отстранена преди около петнайсет години от последната си задача в „Съдърн Рийч“ — ярка звезда, която още грее на небосклона на личната космология на Централата, въпреки тъмната звезда на сина й в службата, когото се бе налагало да спасява неведнъж. Лаури, аутсайдерът, и Севърънс, вътрешният човек, изглеждаха малко вероятни съюзници. Единият държи сребърното яйце в ръка и го гали. Другият се опитва да го разбие с невидим чук.
Каква игра се играе тук? Дали Лаури я държи с нещо или тя — него?
— Джаки ще бъде моят съветник в тази ситуация. Оттук нататък тя също участва. И преди да вземем окончателно решение какво да правим с теб, искам да повториш пред нея всичко, което си написала в доклада си — всичко, което ти се е случило от другата страна на границата. За последен път.
Севърънс се усмихва с усмивка, по-прилягаща на крокодил, и сяда на дивана до теб, докато Лаури й приготвя питие.
— Без формалности, Синтия. Без да се подготвяте. И без определен ред. Разкажете го в какъвто ред желаете.
— Мило, Джаки.
Не е мило, а опит да получи по-различна версия. Което превръща всичко в някакъв ритуал с предварително известен изход.
И така, ти отново се връщаш назад със Севърънс, която от време на време те прекъсва с по-тъпи въпроси, отколкото си очаквала от човек, когото винаги си имала за майстор в политиката.
— И не сте ходили никъде другаде? Никакви преки пътечки, никакви други разходки?
— Разходки?
— Човек лесно пропуска неща, които не смята за важни.
Същата безизразна усмивка.
Ти не си правиш труда да отговориш на това.
— Донесохте ли нещо оттам?
— Само обичайното — вещи от предишни експедиции, както неведнъж се е случвало.
Това е версията, за която сте се разбрали с Уитби, защото искаш да задържиш растението и телефона, да ги изследваш в агенцията и да не позволиш на Централата да ги вземе. Вие сте специалистите, не Централата.
— Какво беше усещането ви за дневниците във фара? Някакво впечатление или идея за тях, когато ги видяхте всичките накуп? Ако въпросът ми не е твърде неясен.
Никакво определено усещане, впечатление или идея, отговаряш ти. Просто дневници. Защото не искаш да преживяваш отново края на обиколката си, всичко, което се случи във фара.
— И нищо там не ви се стори необичайно или нередно?
— Не.
Пробутваш по-простата история за опасността в тунела.
По-късно се навежда към теб, заговорнически, като между момичета:
— Глория. Синтия. Защо го направихте? Наистина?
Сякаш Лаури изобщо не е в стаята.
Ти свиваш рамене с принудена усмивка.
В края на разказа ти Севърънс се усмихва и казва:
— Възможно е да го отнесем към графа „никога не се е случвало“ и да преминем нататък. И ако го направим, ще трябва да благодарите на Лаури за това. — Но все пак слага ръка върху твоята, сякаш да напомни: „Не забравяйте, че и аз помогнах“. Добавя, че можеш да задържиш Уитби, стига да премине психологична оценка, за чието провеждане в Централата лично ще помогнеш, извън протокола. Но. — Вие гарантирате за него. Отговаряте за него.