Това сияние тях ли обгръща или Уитби? Двамата Уитби?
Докато нещо не изпращява. Шия? Гръбнак? Уитби, притиснат върху купчината, се отпуска и главата му пада на една страна, и Уитби отгоре му, замръзнал, изридава победено и се плъзва от Мъртви Уитби, като нескопосано успява да се извърти и освободи от него… и сяда в ъгъла, взрян в собствения си труп.
Тогава, едва тогава, започваш да се чудиш дали твоят Уитби е победил и кой може да е бил другият Уитби, който в смъртта изглежда свръхестествено спокоен, с гладко и изпънато лице, широко отворени очи, и само ъгълът на тялото му подсказва, че е претърпял насилие.
След това накара Уитби да излезе оттам, да си поеме въздух до парапета, да погледне величествения непознаваем пейзаж наоколо. Посочи му стари призраци, маскирани като обширни енциклопедични познания за забравения бряг. Уитби ти говореше нещо настойчиво, но ти не го чуваше. Повече беше решена да запълниш пространството със собствения си сценарий, със собствената си интерпретация — за да успокоиш Уитби или за да отречеш преживяването му. Да забравиш за купчината дневници. Нещо, за което не искаш да мислиш дълго, което искаш да изтласкаш от съзнанието си, защото не такъв е порядъкът на нещата. Да игнорираш нереалното, за да не стане по-реално.
Докато слизаш надолу, търсиш Мъртвия Уитби, но него го няма.
Може никога да не разбереш истината.
Но в това, което Уитби се закле, че е раницата на Мъртвия Уитби, ти откри две любопитни неща: странно растение и повреден мобилен телефон.
0010: Контрол
Контрол се събуди до обувка и крак само на петнайсет сантиметра от себе си. Лежеше на една страна под някакви одеяла. Черната подметка на военната обувка беше износена на уморени ръбове като карта на хълмиста местност. Тук-там между черните шипове за по-добро сцепление имаше засъхнала кал и пясък. Крилце от водно конче, пречупено по оста на подметката, пулверизирано на кръгли стъкълца и изумруден прашец. Петна от трева и водорасли, засъхнали отстрани на обувката.
Гледката го порази като доказателство за небрежност, която липсваше в спретнато подредените провизии и редовното помитане на листата и наносите по площадката. До обувката: бледокафяво мускулесто стъпало, което сякаш принадлежеше на друг човек, с подрязани нокти и стегнат чист бинт около палеца с прозираща засъхнала кръв отдолу.
И обувката, и кракът принадлежаха на Грейс Стивънсън.
Видя, че над извивката на крака си тя държи трите измачкани, скъсани страници, които бе успял да спаси от доклада на Уитби. Във военната си униформа, включително риза с къси ръкави, Грейс изглеждаше по-слаба, а слепоочията й бяха започнали да се прошарват. Изглеждаше така, като че ли за кратко време е преживяла много. До нея лежаха кобур с пистолет и раница.
Той се извъртя по гръб, седна и се изтегли диагонално покрай стената към нея; помежду им остана прозорецът. Шумните птици, които го бяха събудили за кратко призори, сега бяха утихнали; може би кълвяха или правеха други птичешки работи. Възможно ли бе да е станало пладне? През нощта, в лапите на някакво съновидение, леките трепкащи движения и звуци на Призрачната птица, която лежеше свита в спален чувал с камуфлажни шарки, бяха напомнили на Контрол за котарака му.
— Защо, по дяволите, си ровила в джобовете ми?
Обвинителният тон напусна думите, когато с облекчение напипа фигурката на баща си.
Без да му обръща внимание, Грейс прелистваше последните думи на Уитби, колебаейки се между усмивка и мръщене, напрегната, но неангажирана.
— Това не се е променило от последния път, когато го видях. Сега е още по-пълно с глупости… вероятно. Само дето тогава авторът беше откачалник. Единствен. Сега всички сме шибани откачалници.
— Шибани?
Озадачен поглед.
— Какво? На Зона X не й пука дали псувам.
Тя продължи да чете и препрочита страниците, да поклаща глава на определени места, а Контрол я гледаше, все още изпълнен със собственическо чувство. Беше по-привързан към тези листове, отколкото предполагаше; страхуваше се, че тя може просто да ги смачка на топка и да ги изхвърли през прозореца.
— Би ли ми ги върнала?
Уморена развеселена усмивка, която му подсказваше, че е прозрачен.