Той се отпусна до стената, притиснал листовете до гърдите си. Какво имаше в ъгълчето на окото му?
— В този свят няма нищо друго освен това, което сетивата ни казват за него, и всичко, което мога да направя, е най-доброто, на което съм способен, въз основа на тази информация.
Макар че вече не вярваше на тази дума.
— Някога бих те застреляла, още преди да си слязъл от лодката.
— Благодаря? — С колкото може повече сарказъм.
Учтиво кимване, все едно го е казал сериозно, и Грейс пъхна пистолета в кобура до себе си, далеч от него.
— Трябва винаги да внимавам.
Той забеляза напрежението в мишницата й и чу щракването, докато си играеше със закопчалката на кобура. Отваряне. Затваряне.
— Разбира се. Виждам, че някой те е захапал за палеца. От такива неща човек става параноичен.
Тя не му обърна внимание и попита:
— Кога дойдохте тук?
— Преди пет дни.
— Колко мина от изместването на границата?
Нима Грейс беше изгубила представа за времето сама тук?
— Не повече от две седмици.
— Как я преминахте?
Той й разказа, като пропусна всички подробности за евентуалното местонахождение на вратата под водата. Както и че Призрачната птица я беше създала.
Грейс дълго помисли над това с горчива усмивка, неподдаваща се на разгадаване. Той обаче отново застана нащрек: тя беше извадила ловния си нож с лявата си ръка и рисуваше кръгове в земята до себе си. Това не беше само параноичен разпит. Залозите бяха високи, той трябваше да направи собствен анализ. Дали Грейс беше разтърсена от нещо тук, на острова, или е претърпяла шок от онези, които пренареждат мисловните процеси и се отразяват завинаги на преценката?
Колкото можеше по-внимателно попита:
— Имаш ли нещо против да събудя Призрачната птица?
— Снощи й дадох успокоително.
— Какво си направила?
Отзвук от десетки разпити във вътрешния тероризъм, всички символи и знаци.
— Сега си най-добрият й приятел, така ли? Вярваш ли й? И знаеш ли изобщо какво имам предвид?
Вярваше й, че не е врагът. Вярваше й, че е човек. Искаше му се да каже: „Вярвам й, колкото на себе си“, но това нямаше да задоволи Грейс. Не и тази версия на Грейс.
— Какво е станало тук?
Контрол се чувстваше предаден, тъжен. Беше стигнал толкова далеч, но старата динамика — да изпушат по една цигара в двора на „Съдърн Рийч“ — се беше изпепелила.
Грейс потрепери, някакъв скрит стресор изплува на повърхността и отмина, сякаш едва сега се събуждаше от кошмар.
— Трябва да свикнеш — каза тя, забола поглед в рисунката си в земята. — Трябва да свикнеш, да разбереш, че всичко, което сме правили, не означава нищо. Че Централата ни е зарязала. Че новият ни директор ни е зарязал.
— Опитах се да…
Опитах се да остана, ти ми каза да се махам. Но Грейс определено не виждаше нещата по този начин. А сега бяха на края на света и тя си го изкарваше на него.
— Опитах се да хвърля вината върху теб — в началото, докато си изяснявах нещата. Наистина те обвинявах. Но какво си можела да сториш? Централата вероятно те е програмирала да правиш това, което те искат.
Върна се към тези ужасяващи мигове, наблъскани в паметта му, вклинени един в друг под странни ъгли. Изражението на лицето на Грейс в онзи екстремен момент, в който границата напредваше към „Съдърн Рийч“, претегляйки вероятността изобщо да не й е казал нищо. Да не е бил близо до нея, да не е слагал ръка върху нейната. Само да му се струва, че го е направил.
— Лицето ти, Контрол. Само ако можеше да си видиш физиономията — каза тя, сякаш говореха за реакцията му на парти-изненада. Стената на сградата се превръща в плът. Директорът се връща с вълна от зелена светлина. Тежестта й. Пръстите на лявата му ръка, стиснали фигурката на Чори в джоба на якето. Пусна я, извади ръката си, разтвори пръсти. Вгледа се в белите извити резки с розово по края.
— Какво се случи с хората в научния отдел?
— Решиха да се барикадират в сутерена. Само че мястото се променяше много бързо. Не останах дълго.
Казано съвсем небрежно, прекалено небрежно, предвид че говореше за изчезването на света, който и двамата познаваха. Не останах дълго. Едно изречение, прикриващо плеяда от ужаси. Контрол се съмняваше, че служителите на агенцията са имали избор, затворени зад тази неочаквана стена.