Ами Уитби? Като си спомни обаче последните кадри от заложените камери, реши, че не иска да знае повече за У., поне засега… а може би никога.
— Ами… директорът?
Пак този равен поглед, въпреки новия контекст, въпреки че беше на ръба, трепереща, уморена, изпосталяла. Тази несломима способност да поема отговорност за всичко и да продължава напред.
— Пуснах й куршум в главата. По предварителна заповед. След като определих, че това, което се завръща, е нашественик, двойник, фалшиво копие.
Не можа да продължи или се сети за нещо, което я отклони от разказа, или пък просто се опитваше да се овладее. Какво ли й бе струвало да убие макар и версия на човека, към когото изпитваше такава преданост, когото даже обичаше — това Контрол можеше само да гадае.
След малко той зададе неизбежния въпрос:
— И после какво?
Свиване на рамене, поглед в земята.
— Направих, каквото трябваше. Събрах, каквото можах, взех тези, които пожелаха, и според предварителните заповеди се насочих към фара. Отидох там, където тя ми каза. Направих точно това, което ми каза, и не постигнахме нищо. Нищо не променихме. Значи е грешала, просто е грешала и е нямала план. Никакъв план.
Сурова рана, дълбоки и силни чувства, пропити във всичко, което му каза с такъв спокоен глас. Той се загледа в обувката й. Отдясно лежеше разглобеният гръден кош на кадифена мравка.
— Затова ли не се върна през границата? — попита той. — От чувство на вина?
— Няма връщане назад през границата! — изкрещя тя. — Вече няма врата.
Морска вода пълни дробовете му, блъскат го риби. Отново видението как се дави.
Няма врата. Вече няма.
Само онази на дъното на морето. Може би.
Изгуби се в тази мисъл, а Грейс продължи да говори за гротескни и невъзможни неща.
От прозорците на площадката на разрушения фар светът изглеждаше различно, и не само защото Грейс отново бе тук. Откъм морето бе допълзяла тънка стена от мъгла, която скриваше гледката, и температурата беше паднала. Ако не се вдигнеше, вечерта щеше да им трябва огън. Неясни през мъглата и дърветата: призрачните останки на къщи, стени като разкривени плочи от плът, отпуснати върху друга, още по-гнила плът. Успоредно на морето — път, след него хълмове, покрити с гъста гора от борове и дъбове.
Нямаше врата в границата, която да води у дома.
Грейс беше унищожила двойника на директора.
Беше усетила как границата минава през и край нея.
— Сякаш ме виждаше. Бях гола. Бях смалена. До нищо.
Тя гледаше със свирепа преданост тънката, грижливо изпъната снимка на жената, която бе обичала в света.
Беше се оттеглила под строй с част от служителите на „Съдърн Рийч“, охраната и други във фара според предварителната заповед на директора — неизвестна за него заповед, която изникваше от миналото, за да намери потвърждение. Във фара някои от войниците бяха започнали да се променят, без да могат да го понесат. Някои бяха поели към тунела и повече никой не ги бе видял. Други бяха започнали да говорят за големи сенки, приближаващи откъм морето. Схизма между фракциите, включително спор с граничния командир, влошили положението им.
— Никой от тях не оцеля, поне така мисля. Никой от тях не знаеше как да оцелее.
Но тя продължаваше да говори с недомлъвки за действията си във фара и оттеглянето си на острова.
— Направих, каквото трябваше. Това е в миналото. Помирих се с него. Не спя много.
Объркано. В миналото? Та то току-що се бе случило.
Беше запазил някаква надежда, някаква заблуда за последни съмнения, за закоравяла съпротива, за обща кауза в борбата с врага. Но това се оказа болна фантазия, жалко отрицание. Със „Съдърн Рийч“ беше свършено, дори да се крият в научния отдел още век, да се превърнат в подземни семена на бледи пещерни хора, живеещи в страх, чиито деца слушат предупредителни приказки за света на прецаканата повърхност, който ги чака горе.
— Преминала си експедиционно обучение?
Предположение, но неслучайно, предвид запасите.
— Наричахме го основен пакет за защита. Директорът го измисли за ръководителите на отдели и управлението.
Защото бе ценила високо сигурността им, защото се бе надявала главата на отдела да оцелее след апокалипсиса. Беше готов да се обзаложи, че „основният пакет за защита“ е важал само за Синтия и Грейс. Никога не го бе споделила с него.