Намерих го в гората, след като бе изчезнал от няколко дни и накрая реших да го потърся. Доколкото можех да установя, беше се ранил — може би поради слабостта си или началото на слепота, беше счупил крило и паднал на земята. Вероятно беше нападнат от лисица или двойка лисици. Лежеше сред петнист хаос от кафяво и тъмночервено, със затворени очи, килната на една страна глава, а животът го беше напуснал.
Отдавна бях зарязала микроскопа си в един ъгъл на фара, за да мухлясва, полузаровен от минаващите години. Сърце не ми даваше да взема проба, за да открия това, което вече знаех: че микроскопът не можеше да ми каже нищо повече за бухала от това, което вече бях научила от дългите години на близко общуване и наблюдение.
Какво да кажа? Че не ми липсва?
Част III
Мигаща светлина
0011: Призрачната птица
Що за живот беше този, в който можеш да четеш писмо от обладания си двойник? Да живееш в спомените на друг и да ги възприемаш като реални, като втора кожа, и въпреки това толкова фалшиви. Това бе била тя някога. Това бе мислила, така бе живяла. Трябваше ли сега това да бъде животът на Призрачната птица, нейните мисли? В нея бушуваха гняв и благоговение и нямаше кой да изтласка едната емоция напред, освен тя самата. Трябваше да ги остави да се борят като втори пулс и да вярва, че реакцията й няма да бъде като огледало, което само отразява това, което вижда. Че дори да е грешка, тя е станала видима грешка — мутация, не аномалия като стенещото същество. Отдавна ронещи се кости, затънали в капана на блатата.
Имаше въпроси, които не искаше да задава, защото ако го направеше, те щяха да добият детайли, тежест и субстанция, плът и кожа, покриваща извивката на ребрата. Тя можеше да разграничи чудесата и ужасите, но Контрол можеше никога да не бъде готов за това, а и на някакво ниво беше уморително да оказва натиск, да държи на подобна цел. Струваше й се, че притиска реалността на самата Зона X, че тя самата не е научила от това, че е била себе си. Трябваше ли дори да опитва, след като знаеше, че не е честно, че всички са стигнали твърде далеч, твърде бързо, дори с тригодишната преднина на Грейс?
Вече притъмняваше, почти бе паднала нощта, и сред тишината и събиращите се сенки Грейс пое водещата роля и каза:
— Ние сме астронавти. Всички членове на експедиции са били астронавти.
Това трябваше да бъде успокоително, един вид котва, но лицето на Контрол се бе превърнало в решителна маска, която казваше, че той не иска да се занимава, че иска само да забие нос в това, което му е удобно. Той стискаше здраво жълтеещите страници на писмото на биолога в лявата си ръка, а в скута му лежеше дневникът й, който Грейс беше взела от фара. На Призрачната птица й бе интересно да го прочете, да запълни последните празни места и тези, които оставаха въпреки всичко. Бялата светлина в основата на кулата. Материализацията на пазача на фара в Пълзящия. На тези неща не вярваше, ако сама не ги е видяла. Но знаеше, че за Контрол това само ще бъде ново доказателство, нова надежда, информация, която може да им даде решение, неочаквано спасение. Сякаш пронизващият поглед и размишленията на Грейс не им стигаха.
— Ние не сме на Земята — каза Призрачната птица. Не може да сме на Земята. — Не и с такова изкривяване на времето. Не и при нещата, които е видяла биологът.
Не и ако искаха да се преструват, че има правила, макар и смътни, неясни, неприложими. Ами ако беше вярно? Или времето бе станало ирационално и непоследователно?
Пак тази неохота и дистанцията, която тя създаваше между тях, докато Грейс най-после не каза:
— Това беше и моят извод; една от теориите, изказани от научния отдел.
— Като червеева дупка — каза Контрол.
Границата, до която можеше да достигне; всичко друго би било изцедено от него от сиянието.
Невярващият поглед на Грейс.
— Да не мислиш, че Зона X прави космически кораби? Че преминава междузвездни пространства? Червееви дупки? Мисли за нещо по-фино, нещо, което наднича през това, което възприемаме като реалност.
Равни, насечени думи, оголени от благоговението, което би трябвало да ги оживява. Защото бе преживяла три години повече? Защото мислеше за близките си у дома?