Побиваха го тръпки. Следващото нещо. Какво беше следващото нещо тук? И коя беше неговата страст? Не знаеше отговорите и на двата въпроса; знаеше само, че драскането на боровите иглички по лицето и пропитата със сън, димна миризма на почвата под него го успокояват.
Настъпи утрото, но той продължи да се гуши в прегръдката на Призрачната птица, докато тя не се размърда и не се отдръпна от него по начин, който му се стори твърде окончателен. Сред тръстиките, безкрайното блато и калта се долавяше внушение на пламтящ хоризонт, пукот и гърмежи, които може би идваха от пушечен обстрел или някакъв стар спомен от миналото, пробудил се в главата му.
Синята чапла продължаваше да дебне попови лъжички и дребни рибки в естуара, черният лешояд кръжеше в термалите високо горе. Зад тях, на хоризонта се виждаше фарът, винаги можеше да се види, дори през мъглата сутрин, ту неясен и размазан, ту плътен, издигащ се като естествена защитна преграда, където е необходимо, изпитание и благословия на фона на пейзажа. Способността да цени всичко това му бе дар от Призрачната птица, сякаш се бе просмукала в него при докосването й.
Неестественият свят обаче се намеси, както винаги правеше, когато имаше воля и цел, и за миг го изпълни негодувание. Призрачната птица и Грейс спореха какво да правят, ако срещнат остатъци от войската на командира на границата. И когато стигнат до кулата.
— Двете с теб слизаме долу — каза Грейс, — Контрол може да пази входа.
— Тази последна съпротива, тази последна задача.
— Би трябвало да сляза сама — възрази Призрачната птица, — а вие двамата да стоите горе на пост.
— Това би било нарушение на експедиционните протоколи.
— На това ли ще се позовеш тук? Сега?
— А какво друго ни остава?
— Слизам сама — заяви Призрачната птица и Грейс не отговори.
Тактика, не стратегия, изникна от мисления му каталог с любими фрази. Звучеше неуместно като всичко останало, като масивната рамка на старомоден велосипед.
Контрол постоянно вдигаше очи към мръсносивото небе в очакване да се разкъса и да разкрие истинското им положение. Мимикрията обаче си оставаше убедително на място. Ами ако биологът грешеше? Ако тя беше просто един тих луд? А после — просто чудовище? Какво щяха да правят тогава?
Напуснаха лагера и използваха прикритието на група блатни дървета, за да огледат тресавището и водите на устията. Пушекът вече се издигаше под остър шейсетградусов ъгъл, за да добави пепеляво сребрист цвят в мъглата и да образува тежка, тромава непрогледност. Този съюз скриваше и последните петна от синьо небе и подчертаваше успоредната пращяща линия на огъня върху хоризонта: вълни от оранжево, които се надигаха от златни центрове.
Оловната неподвижност на водния канал на преден фон отразяваше силуетите на пламъците и кълбата дим — отразяваше и близките тръстики, удвояваше и острова, който в най-високата си част беше покрит с дъбове и палми, а белите им стволове се губеха в петната от мъгла.
Чуха се викове, писъци и изстрели — твърде близо, от дърветата или може би нещо, което Лаури беше вложил в съзнанието му. Нещо, което се бе случило тук много отдавна, но едва сега изплуваше на повърхността. Контрол не изпускаше от поглед отражението, в което мъже и жени във военни униформи се нападаха един друг, докато нещо невъзможно ги наблюдаваше от водното небе. Далечно и изкривено, то не изглеждаше толкова сурово и интуитивно.
— Те вече са някъде другаде — каза Контрол, макар да знаеше, че Грейс и Призрачната птица няма да го разберат. Те вече бяха в отражението, през което сега плуваше алигатор. Преминаваше между дърветата, без да ги забелязва, и само потрепваше.
Затова тримата продължиха — той с болест, която вече не искаше да диагностицира, Грейс, накуцвайки, и Призрачната птица със собствените си мисли.
Нямаше какво да направят, нито причина да го правят: пътеката им щеше да заобиколи огъня.
Във въображението на Контрол топографската аномалия имаше широк вход, защото го свързваше с огромното туловище на биолога и неволно очакваше внушителен зикурат, обърнат надолу с главата и вкопан в земята. Но не, той си беше такъв, както и преди: около два метра в диаметър, кръгъл, разположен в средата на малка полянка. Отворен за тях, както бе бил за мнозина други. Нямаше войници, нито друго, по-необичайно от самия него.
На прага Контрол им каза какво ще последва. В гласа му имаше само сянка от авторитета на директор на „Съдърн Рийч“, но в тази сянка се четеше ясна съпротива.