— Затова ли излязохме тук? За това? Господи, можеше да ти го кажа и по телефона.
— Предполагам. — Усмихваш се като глупава овца пред разярения нарцистичен вълк. — Само че бих искала да знам. Преди да преминеш границата.
Колебае се, поглежда те косо и внимателно, за да открие някакъв таен мотив или замислен ход, който не е предвидил.
Ти настояваш:
— Страничен проект? БССИ е страничен проект на Централата или…?
— Да, защо не — отпуска се Лаури. — Обикновено подчинено изречение, което може да бъде съкратено всеки момент, без да наруши смисъла.
Понякога обаче подчинените изречения влияят на главните. Понякога ролите на приемника и паразита се объркват, както би се изразила биологът.
— Така си се сдобил със снимката ми при фара.
Това не е въпрос.
— Много добре! — отвръща той с искрено удоволствие. — Много вярно! Мисията ми беше да намеря доказателства, за да се погрижа да ни останеш вярна… и тогава се зачудих как така това го имаше в папката на Централата, а не беше стигнало до „Съдърн Рийч“. Запитах се откъде произлиза — и открих същия ред.
Само че Лаури имаше много по-голям достъп до информация от двете ви с Грейс.
— Много умно от твоя страна. Наистина.
Лаури се надува, гърдите му изпъкват напред; знае, че го ласкаеш, но не може да сдържи самопародията, която всъщност не е никаква пародия, защото кого засяга? Ти си бита карта. Той вероятно вече мисли за ново попълнение на твоето място. Не си си правила труда да изтъкваш името на Грейс; по тази линия работиш върху Джаки Севърънс.
— Идеята според Джак беше много проста. БССИ беше откачена идея, с малка вероятност за резултат, но ако в света наистина имаше нещо необичайно или извънземно, трябваше да го наблюдаваме, да знаем за него. Може би да му влияем или леко да го смушкаме, да дадем подходящи материали и препоръки. А ако в групата се включеха проблемни или нежелани особи, това щеше да бъде добър начин да държим под око и потенциалните подривни елементи… както и удобно прикритие за достигане до места за наблюдение, „скрити пред очите ни“ — методология, по която Централата беше много запалена по онова време. По забравения бряг имаше доста антиправителствени типове.
— Вербувахме или…
— Имахме внедрени агенти, а други убедихме да работят за нас, защото им харесваше да си играят на шпиони. Хора, които намираха тръпка в това. Не им трябваха по-дълбоки основания като Бог и родина. В което сигурно няма нищо лошо.
— Джаки също ли беше въвлечена?
— Джак не просто се пазеше. Когато Джаки започваше, малко му помогна. После дойде в „Съдърн Рийч“ и пак му помогна, за да се погрижи нищо да не излезе наяве. Само че аз разбрах, както ми се случва понякога. Знаеш, нали.
— Попадал ли си на Хенри или Сюзан в документите?
— В това, което съм виждал, никога не са се споменавали имена. Само кодови названия като „Големия влекач“ или „Призрачна активност“, или „Проклетата пържола“. Глупости разни.
Но това не беше истинският въпрос, първият истински въпрос.
— БССИ съдействала ли е съзнателно или несъзнателно за създаването на Зона X?
Лаури изглежда едновременно смаян и необяснимо развеселен.
— Не, не, разбира се. Не, не, не! Затова Джак успяваше да я държи в тайна. Просто се бяха оказали на неподходящо място в неподходящ момент. Иначе щях… щях да взема мерки. — Струва ти се, че би искал да каже: Щях да ги избия до крак. — Оказва се, че Джак е въртял всичко това най-вече по своя инициатива — нещо, което, струва ми се, и двамата можем да оценим, нали?
Над вас се издигат стари бараки, колиби, бетонни бункери с бойници.
Вярваш ли на Лаури? Не, определено не.
Тесният каменист бряг, на който стоите, се намира на известно разстояние от фалшивия фар. По края расте анемична трева, а непосредствено преди водата има линия от камъни, покрити с бели лишеи. Яркото слънце за миг се изгубва в падина от облаци и сенки, а бледосинята повърхност на морето става внезапно сива.
Видрата, която вървеше след вас, се приближава. Лаури намира несекващия й монолог от цъкания и свирукания за непочтителен, може би поради предишни срещи. Разкрещява й се, но видрата продължава да си „говори“ и да изскача на неочаквани места, на които Лаури никога не би могъл да я уцели с камък, колкото и да му се иска. Ти сядаш на камъните, за да погледаш шоуто.