— Слава Богу — извикали бавачките, — тя е жива!
Но какъв бил ужасът им, когато погледнали принцеската и видели в какво се е превърнало хубавото нежно дете. Вместо бяло-розовата златисторуса главица сега някаква безформена голяма глава стояла върху извънредно дребно, сгърчено телце, лазурносините очички се превърнали в зелени, изпъкнали, вторачени очища, а мъничката устица се била разтегнала от едното ухо до другото. От плач и ридания царицата щяла да умре, кабинетът на царя трябвало да се обкове с ватирани тапети, защото той непрекъснато налитал с глава срещу стената и викал с жален глас: „О, аз, нещастният монарх!“ Сега той трябвало да осъзнае, че по-добре е било да яде наденицата без сланина и да остави на спокойствие под огнището госпожа Мишонка и нейния род, но царственият баща на Пирлипат дори не помислял подобно нещо. Вместо това той прехвърлил цялата вина върху дворцовия часовникар и лечител Кристиан Елиас Дроселмайер от Нюрнберг. И затова царят издал мъдрата заповед: в срок от четири седмици Дроселмайер да възстанови принцеса Пирлипат в предишното й състояние или поне да посочи сигурно средство, с което това да бъде постигнато, в противен случай ще претърпи позорна смърт под секирата на палача… Дроселмайер много се уплашил, но все пак не загубил вяра в своето майсторство и щастие, така че веднага пристъпил към първата операция, която му се струвала полезна. Той разглобил много изкусно принцеса Пирлипат на части, отвинтил ръчичките и краченцата й и разгледал вътрешното й устройство, но за жалост намерил, че колкото повече расте, толкова по-безформена тя ще става, затова не знаел вече какво да стори и как да си помогне. Той внимателно сглобил принцесата и се отдал на скръбта си край люлката й, която не бивало нито за миг да напуска. Вече била почнала четвъртата седмица, било дори сряда, когато царят надникнал с гневни очи в стаята и помахвайки заплашително скиптъра, казал:
— Кристиан Елиас Дроселмайер, или ще излекуваш принцесата, или ще умреш!
Дроселмайер започнал горчиво да плаче, а в това време принцеса Пирлипат със задоволство трошела със зъбките си лешници и ги ядяла. За пръв път на лечителя на Пирлипат направила впечатление нейната необикновена охота да си похапва лешници, както и обстоятелството, че се е родила със зъбки. И наистина след преобразяването си тя дълго пищяла, докато случайно не й попаднал един лешник, който веднага строшила със зъби и изяла, след което се успокоила. Оттогава бавачките сметнали за най-уместно да й дават лешници. „О, свещен инстинкт на природата, о, вечно необяснима наклонност на съществата! — извикал Кристиан Елиас Дроселмайер. — Ти ми показваш вратата към тайната и аз ще я отворя!“ Той помолил за разрешение да поговори с придворния астроном и бил отведен под силна стража при него. Проливайки много сълзи, двамата учени се прегърнали, защото били големи приятели, сетне се оттеглили в един таен кабинет и се заели да преровят множество книги, в които се разглеждали въпросите за инстинкта, за наклонностите и отвращенията, както и други тайнствени неща. Настанала нощ, придворният астроном проверил положението на звездите и с помощта на също твърде опитния в това отношение Дроселмайер съставил хороскоп на принцеса Пирлипат. Не било лесно, защото линиите все повече и повече се заплитали, но накрая — каква радост! — накрая се изяснило, че за да се развали магията, която я е загрозила, и за да стане тя отново хубава както преди, нямало нужда от нищо друго, освен тя да хапне от вкусната ядка на лешника Кракатук.