Лешникът Кракатук имал толкова здрава черупка, че един топ, тежък четирийсет и осем кила, можел спокойно да го прегази, без да го счупи. Но този корав лешник трябвало да бъде строшен със зъби пред принцесата от човек, който още не бил бръснат и не бил носил ботуши. Той именно трябвало да поднесе със затворени очи ядката на принцесата, но не бивало да ги отваря, преди да направи, без да се препъва, седем крачки заднишком. Три дни и три нощи работили без прекъсване Дроселмайер и астрономът и в събота по обед, когато царят бил седнал вече да се храни, Дроселмайер, който рано сутринта в неделя трябвало да бъде обезглавен, се втурнал радостен и ликуващ и обявил, че средството, което ще върне загубената красота на принцеса Пирлипат, е вече намерено. Царят го прегърнал с крайно благоволение, обещал му диамантена шпага, четири ордена и два празнични костюма.
— Веднага след обеда — добавил той приятелски — пристъпете към дело, погрижете се, драги лечителю, младият небръснат човек по обувки и лешникът Кракатук да ни бъдат подръка, но преди това наредете младежът да не пие вино, за да не се спъне, когато тръгне гърбом като рак седем крачки назад, след това може вече да се натряска, колкото ще!
Като чул тези думи на царя, Дроселмайер силно се смутил. Той смънкал доста уплашен, че средството било наистина намерено, но двете неща, лешникът Кракатук и младежът, който ще го строши със зъби, трябвало тепърва да се търсят и на всичко отгоре било твърде съмнително, че лешникът и лешникотрошачът ще бъдат някога намерени. Крайно разсърден, царят размахал скиптъра над коронованата си глава и изревал с лъвски глас:
— Тогава ще бъдеш обезглавен!
Пак щастие за изплашения Дроселмайер било, че този ден царят много харесал яденето, така че бил в добро настроение и приел да изслуша разумните увещания, които великодушната и разтревожена за Дроселмайеровата съдба царица не пропуснала да отправи към царя. Окуражен, и Дроселмайер се решил накрая да възрази, че е изпълнил задачата си да открие средството, което ще излекува принцесата, и по този начин е отървал кожата си. Царят нарекъл всичко това празни приказки и глупаво шикалкавене. Но накрая, след като пийнал за по-добро храносмилане чашка ракия, наредил да им види гърба и само да смеят да се върнат без лешника Кракатук! А колкото до човека, който да строши със зъби лешника, той според идеята на царицата можел да бъде намерен чрез обявления в местните и чуждестранни вестници, а също и в списанията за по-интелигентна публика…
Тук апелативният съдия пак прекъсна разказа си, но обеща на следната вечер да доразкаже останалото.
Край на приказката за твърдия лешник
На другата вечер едва бяха запалили лампите, и кръстникът Дроселмайер пристигна. Той продължи така своя разказ:
— Петнайсет години вече Дроселмайер и придворният астроном обикаляли по света и все не можели да попаднат на следите на лешника Кракатук. Къде ли само не ходили, какво ли само не видели, за всичко това бих могъл, деца, да ви разказвам цял месец, но няма да го направя, а само ще кажа, че дълбоко отчаян, Дроселмайер започнал да тъжи накрая и за своя мил роден град Нюрнберг. Копнежът по родината особено го обзел, когато седял веднъж с приятеля си сред голяма гора в Азия и пушел луличката си. „О, прекрасен, прекрасен град е Нюрнберг, мой хубав роден граде! Който веднъж те е видял, може да е пътувал и до Лондон, и до Париж, и до Петервардайн, винаги към теб ще го тегли сърцето, стига да не го е похабил, винаги към теб, о, Нюрнберг, прекрасен град с хубави къщи и светли прозорци!“ Дроселмайер тъй жално изплакал мъката си, че астрономът бил обзет от дълбоко състрадание и така сърцераздирателно ревнал, че се чуло далеч из цяла Азия. Скоро обаче се овладял, избърсал сълзите си и запитал:
— А защо, скъпи колега, да седим тук и да ревем? Защо да не отидем в Нюрнберг, не е ли все едно къде и как ще търсим този съдбоносен лешник Кракатук?
— И това е вярно — отвърнал Дроселмайер поутешен.
Двамата незабавно станали, изчукали пепелта от луличките си и се запътили, без да се отбиват някъде, от гората в центъра на Азия право към Нюрнберг. Щом пристигнали в града, Дроселмайер веднага изтичал при своя братовчед, стругаря, лакировчика и позлатвача на кукли Кристоф Цахариас Дроселмайер, когото от много-много години не бил виждал. Часовникарят му разказал цялата история за принцеса Пирлипат, за госпожа Мишонка и за лешника Кракатук, така че братовчедът само пляскал с ръце и крайно учуден, повтарял: