Али Бану седял на богато извезана възглавница и пиел шербет. От дясната му страна се бил настанил старецът. На великолепните възглавници се търкаляла бедняшката му дреха, а окъсаните му сандали се мъдрели на пищния персийски килим, ала красивата му глава, изпълненият с достойнство и мъдрост поглед показвали, че е достоен да седи до мъж като шейха.
Шейхът бил много сериозен и, изглежда, възрастният човек се опитвал да го утеши и окуражи. Младите си помислили, че зад повикването им при шейха се крие някаква хитрина на стареца, който вероятно иска чрез разговор с тях да поразсее скърбящия баща.
— Добре сте дошли младежи! — обърнал се към тях шейхът. — Добре дошли в дома на Али Бану! Моят стар приятел заслужи благодарността ми с това, че ви доведе тук. Само дето малко съм му сърдит, че не ме е запознал с вас по-рано. Кой тук е младият писар?
— Аз, господарю! С какво мога да ви услужа? — обадил се писарят, като кръстосал ръце на гърдите си и дълбоко се поклонил.
— Обичате ли да слушате разни истории и да четете книги с хубави стихове и афоризми?
Младият човек се стреснал и се изчервил, защото се сетил как в присъствието на стареца укорявал шейха и говорел, че на негово място щял да иска да му се разказва и чете от книгите. В този момент наистина се разсърдил на стария дърдорко, който със сигурност бил издал всичко на шейха, изгледал го сърдито и казал:
— О, господарю! Аз лично не знам по-приятно занимание, с което да искам да прекарвам деня си. Книгите образоват духа и запълват времето. Но всеки съди по себе си! Затова със сигурност не упреквам никого…
— Добре, добре — прекъснал го засмян шейхът и повикал втория. — Кой си ти? — обърнал се той към него.
— Господарю! По служба съм помощник на един лечител и сам вече изцерих няколко болни.
— Правилно! — казал шейхът. — Ти си също този, който обича да се весели, да пирува с приятели и да се радва на живота? Нали познах?
Младият човек се засрамил. Усетил се предаден и също помислил, че старецът е изпял пред шейха всичко за него. Но се стегнал и отговорил:
— О, господарю! Мисля, че е истинско блаженство от време на време човек да се радва на живота заедно с приятелите си. Ала кесията ми позволява да гощавам приятелите си само с дини и подобни вкусни плодове, но и за това — берекет версин! А ако имах повече пари, можете да се досетите, че щяхме да сме още по-щастливи.
На шейха се харесал този открит отговор и не могъл да се въздържи да не се засмее.
— А кой е младият търговец? — продължил да пита той.
Младият търговец направил свободен поклон, който в същото време изразявал благопристойното му отношение, защото бил добре възпитан младеж. А шейхът казал:
— А ти? Изпитваш ли радост от музиката и танците? Обичаш ли да слушаш като засвирят и запеят добри музиканти, да наблюдаваш изкусните изпълнения на танцьорите?
Младият търговец отвърнал:
— Виждам господарю, че за да ви развесели, онзи възрастен човек е издал пред вас колко глупаво се държахме всички ние. Ако по този начин е успял да ви разведри, се радвам, че съм ви послужил. А що се отнася до музиката и танца, признавам, че не съществува нищо друго, което да е в състояние така лесно да зарадва душата ми. Но не мислете, че ви укорявам за това, господарю, че вие не…
— Достатъчно! Не е нужно да продължаваш! — възкликнал шейхът и като се смеел, му махнал с ръка да спре. — Всеки е различен — искаш да кажеш. А там е застанал някой, който обича да пътува? Кой си ти, млади човече?
— Аз съм художник, господарю! — отговорил младежът. Рисувам пейзажи по стените на салоните, а също и на платна. Но желанието ми е да обиколя непознати страни, защото там могат да се видят какви ли не красиви местности, които после могат да се пресъздадат. А това, което човек види и нарисува по правило, е по-хубаво от измисленото.
Шейхът огледал младите хора и погледът му станал сериозен и мрачен.
— По-рано и аз имах един обичан от мен син — рекъл той, — който трябва да е станал голям колкото вас. С него трябваше да дружите и да ходите и всяко от желанията ви от само себе си щеше да се изпълни. С единия от вас той щеше да чете, с другия да слуша музика, с третия да кани добри приятели и да се весели с тях, а с художника щях да го пускам да пътува и посещава хубави места и щях да съм сигурен, че ще се върне обратно при мен. Ала друга била волята на Аллах и аз й се подчинявам безропотно. Но имам власт въпреки това да изпълня желанията ви, така че да си тръгнете доволни от Али Бану. Ти, учени мой друже — обърнал се той към писаря, — отсега нататък ще живееш в дома ми и ще отговаряш за книгите ми. Можеш да набавяш нови, каквито пожелаеш и намираш за добри. Единствената ти работа ще бъде, като прочетеш нещо наистина хубаво, да ми го разкажеш. Ти, който обичаш хубавите софри и събиранията с приятелите, ще отговаряш за удоволствията ми. Аз самият живея самотно и без приятели, но длъжността ми и задълженията ми изискват понякога да каня много гости. В такива случаи ще се грижиш вместо мен да има всичко и ще можеш, стига да искаш, да поканиш колкото пожелаеш от своите приятели на нещо по-добро от дини, както се разбира от само себе си. Младия търговец не бива да откъсвам от работата му, която му носи пари и чест. Но всяка вечер, млади приятелю, танцьори, певци и музиканти ще бъдат на твое разположение! Слушай музика и танцувай колкото ти сърце иска! А ти — обърнал се той към художника — трябва да видиш чужди страни, така че окото ти да стане по-опитно и точно. Моят ковчежник ще ти даде хиляда жълтици за първото пътешествие, на което можеш да потеглиш още утре, заедно с два коня и един роб. Пътувай накъдето те тегли сърцето и като видиш нещо хубаво — нарисувай го за мен!