Друга бариера сложиха на брега. Когато я завършиха, изпратиха драконовия кораб нагоре по Реката, където имало находище на кремък, ако можеше да се вярва на Тайнствения непознат. Кървавата брадва остана с петнайсетина от воините си, а начело на експедицията постави своя помощник Снори Рагнарсон. Снори се нагърби да преговаря с тамошните хора за кремъка с обещания за дял от желязото, когато го изкопаят. Ако онези откажеха да се разделят със своите кремъци, той бе упълномощен да ги заплаши. Кървавата брадва реши, че Джо Милър също трябва да тръгне с кораба, защото огромните размери и уродливите черти на титантропа биха вдъхнали страхопочитание у местните жители.
По този въпрос Сам Клемънс се съгласяваше с логиката на норвежеца, но не му харесваше идеята да се раздели с Джо. Просто не искаше той да замине, понеже в негово отсъствие Кървавата брадва кой знае какво би сторил. Кралят беше буен и надменен. Ако оскърбеше наскоро подчинените хора, би могъл да причини революция, която да помете малобройните викинги.
Сам крачеше напред-назад пред своята колиба, пушеше и трескаво размишляваше. Под тревата се намираше предостатъчно желязо за осъществяване на мечтата, но той дори не можеше да започне разкопките, преди да извършат какви ли не приготовления. И при всяка стъпка, която смяташе да направи, се препъваше в дузина възникнали проблеми. Беше толкова обезсърчен, че едва не прегриза пурата си. Хората, седнали в своя кремъчен рудник, имаха нужда да видят някого като Джо, за да омекнат и сътрудничат. Обаче ако титантропът отсъстваше, Кървавата брадва би могъл да се възползва от това и да убие Сам. Нямаше да го стори открито заради страха си от Джо, но пък лесно би уредил злополука.
Сам ругаеше и се потеше.
— Ако умра, ще бъда възкресен другаде, някъде толкова далече, че може да минат и хиляда години, докато се добера с кану дотук. А през това време други хора ще изкопаят желязото и ще построят моя речен кораб. Моя! Моя! Не техния! Моя!
В този момент Лотар фон Рихтхофен дотича при него.
— Намерих двама специалисти, каквито ти търсиш. Само че единият от тях е жена, представяш ли си?
Мъжът, Уесли О’Брайън, бил инженер в металургията по средата на двадесети век. Жената беше полумонголка, полурускиня и бе прекарала почти целия си живот из миньорските селища в Сибир.
Сам Клемънс им стисна ръцете и набързо им обясни какво планираше сега и какво възнамеряваше да свърши по-нататък.
О’Брайън каза:
— Ако наблизо съществува голямо бокситово находище, вероятно ще можем да направим кораб, какъвто желаете вие.
Беше много развълнуван, подобно на всеки човек, отказал се от всякаква надежда да продължи тук земната си професия. Имаше мнозина като него, мъже и жени, които искаха да работят ако не за друго, то поне да си убият времето. Лекари, дето нямаше какво да правят, освен понякога да наместят счупена кост. Печатари без машини и без хартия. Пощаджии, които не получаваха поща за разнасяне. Ковачи без коне за подковаване. Земеделци без зърно за посев. Домакини без деца за отглеждане; храната приготвена, почистването на дома привършено за петнайсетина минути и никакво пазаруване. Търговци без нищо за продан. Проповедници, чиято религия бе напълно опозорена от съществуването на този свят. Нелегални спиртовари, който нямаше как да произвеждат алкохол от зърно. Сводници и проститутки, чиито професии бяха съсипани от твърде многобройни аматьори. Монтьори без автомобили, рекламни агенти без реклами, килимари само с трева и бамбукови влакна под ръка, каубои без коне и добитък, художници без бои и платна, пианисти без пиана, железничари без желязо, брокери без акции и така нататък.
О’Брайън продължи:
— Обаче вие искате параход, а това е трудно осъществимо. Ще трябва да спирате поне веднъж на ден, за да сечете дърва за гориво, което би означавало дълги престои, дори местните хора да ви позволят унищожаването на запасите им от бамбук и бор. Освен това вашите брадви, котли и други части ще се износят дълго преди края на пътешествието, а няма да разполагате с достатъчно пространство да натоварите резервни материали. Не, нужни са ви електромотори, Вижте какво, в околността има един човек, с когото се срещнах скоро след прехвърлянето ми тук. Сега не знам къде е, но трябва да е наблизо. Ще ви го намеря. Той е магьосник на електричеството, инженер от края на двадесети век, и може да направи мотори от вида, който ви е нужен.
— Не пришпорвайте коня! — помоли Сам. — Откъде ще вземете необходимите огромни количества електроенергия? Ще трябва ли да си създадем собствена Ниагара и да я носим с нас?