— Ако Джо беше тук, щях да го накарам да му отнеме брадвата — рече Клемънс на Лотар. — И къде ли е той впрочем? Трябваше вече да се е върнал — все едно с празни ръце или понесъл дарове.
— Мисля, че се налага да пратим някой с еднодръвка да провери. Аз също бих отишъл, но смятам, че още се нуждаеш от мен, за да те пазя от Кървавата брадва.
— Ако нещо се е случило на Джо, и на двамата ще ни бъде нужен защитник — отбеляза Сам. — Добре, онзи тип Абдул може да ни стане шпионин. Би пропълзял незабелязано и през кошница, пълна с гърмящи змии.
След два дни, по време на настъпващото утро, Абдул се приближи с гребане до брега. После събуди Сам и Лотар, които спяха в една колиба, за да се бранят взаимно. Той обясни на развален английски, че Джо Милър бил вързан и затворен в здраво направена бамбукова клетка. Абдул се опитал да намери възможност за освобождаването му, но около клетката денонощно обикаляли пазачи.
Викингите били посрещнати дружески и със симпатия. Вождът на територията се изненадал, че неговият кремък толкова изгодно би се разменял срещу желязо. Устроил голямо пиршество, за да отпразнуват споразумението, и дал на гостите си колкото пожелали алкохол и дъвка. Джо заспал и докато го връзвали, се събудил. С голи ръце избил двайсетина мъже и ранил още петнайсет, преди вождът да го зашемети с удар на боздуган по тила. Ударът би прекършил врата на всеки друг, ама при Милър само намалил боеспособността му, колкото да успеят да се скупчат върху него и да го задържат, докато варваринът още два пъти го цапардосал по главата.
— Вождът знае, че Джо могъщ воин — кимна Абдул. — По-велик от самия Рустам. Дочух едни мъже говорят, те казвали техен вожд мисли да използва Джо за заложник. Той искал стане съдружник в железния рудник. Ако му откажат, нямало убие Джо, а направи него роб, но аз се съмнява той да успее. Ох, ще ни напада, убива нас и прибира желязо за себе си. Може направи това. Строи огромен флот, много дребни кораби, които носят по четиридесет мъже, събира го набързо, обаче ще му служи да пренесе негова армия. Ще натисне с всички сили, воини имат кремъчни оръжия, лъкове, стрели и тежки бойни бумеранги.
— И кой е този кандидат за Наполеон? — попита Сам.
— Негови мъже го наричали крал Джон. Твърдят, че властвал в Англия, когато те носели брони и се биели с мечове. Било по времето на Саладин. Брат му е много знаменит воин — Ричард Лъвското сърце.
Клемънс изпсува.
— Джон Безземни! Принц Джон с черното сърце и котешката стъпка! Толкова пропаднал негодник, че англичаните се заклели никога повече техният крал да не се казва Джон! По-скоро бих желал на живота ми да посегне мошеник като Леополд Белгийски или Джон Фиск!
След трийсетина минути Сам изпадна в още по-мрачно настроение. Този път съобщението стигна до него от уста на ухо. Тридесет мили надолу по Реката огромна флота плавала към тях. Състояла се от шестдесет едномачтови кораба, всеки с по четиридесет души на борда. Предводител на армадата бил кралят на територия, останала на косъм извън зоната на разрушенията, причинени от метеорита. Името му било Йозеф Мария фон Радовиц.
— Чел съм за него като ученик! — заяви Рихтхофен. — Я да видим. Роден е през 1797 година и починал около 1853, ако не греша. Бил артилерийски експерт и добър приятел на пруския крал Фридрих Вилхелм IV. Наричали го Войнстващия монах, защото бил генерал с много строги религиозни разбирания. Умрял като разочарован човек, понеже изпаднал в немилост. И ето го отново жив и млад, несъмнено опитващ се да наложи пуританството си и на другите, като убива несъгласните.
След час научиха, че флотата на крал Джон е потеглила.
— Силите на Джон първи ще стигнат тук — каза Сам на Кървавата брадва. — Бързо ще се придвижат, подпомогнати от вятъра и течението.
— Учиш баба си как да смуче сурови яйца — изпръхтя викингският вожд.
— Тогава какви са твоите планове?
— Първо ще разгромим англичанина, после ще унищожим немеца — отвърна Кървавата брадва и след като размаха оръжието си, продължи: — Кълна се в пръснатата девствена ципа на невястата на Тор! Ребрата още ме въртят, но ще пренебрегна болката!
Сам не се впусна в спор. Когато остана насаме с Лотар, рече:
— Много е възхитително да се сражаваш срещу безнадеждно превъзхождащ те противник и да умреш. Това обаче не се заплаща с привилегировани акции. Виж какво, Лотар, зная, че ще ме помислиш за безхарактерен като хлебарка, ала гоня мечта, велика мечта и тя надхвърля всички обичайни представи за вярност и нравственост. Искам си кораба, Лотар, и напук на всичко смятам да го водя до края на Реката! Ако имахме шансове в битката, бих предложил да го направим. Но нямаме. Разполагаме с по-малко хора и с по-лоши оръжия, затова ще търся споразумение.