— С кого? — попита фон Рихтхофен — беше навъсен и блед.
— С Джон. Може и да е най-вероломният крал в историята, макар че има свирепа конкуренция, но най-вероятно е да се примъкне при нас. Флотата на Радовиц е по-голяма от неговата и дори ако Джон някак си успее да го разбие, ще бъде толкова отслабен, че бихме могли да го победим. Та, казвам, ако се сдушим с него, така ще опухаме Радовиц, че ще бяга като пребито куче с подвита опашка.
Фон Рихтхофен се засмя.
— За малко си помислих, че ще предложиш да се скрием в планините и после да слезем, продавайки услугите си на победителя. Не бих понесъл идеята да се държим като страхливци и да изоставим тези хора сами в битката.
— Ще бъда честен, дори да съм Сам. Бих го направил, ако го виждах като единствен изход. Ала не искам и възнамерявам да се отървем от Кървавата брадва. Той никога няма да се примири с включването на Джон като партньор.
— Ще трябва да внимаваш с Джон, сякаш имаш работа с отровна змия. Обаче и аз не виждам друг изход. Нито пък смятам убийството на Кървавата брадва за предателство, това е просто застраховка. Той би се отървал от тебе при първия удобен случай.
— А и ние всъщност не го убиваме — кимна американецът. — Само го махаме от сцената.
Клемънс още малко искаше да обсъди какво да направят, но фон Рихтхофен заяви, че са приказвали достатъчно. Както винаги, Сам отлагаше действието. Е, вече се налагаше незабавно да уредят нещата.
— Така изглежда — въздъхна той.
— Какво има? — попита Лотар.
— Страдам от угризения, преди още да съм си ги навлякъл — отвърна другият. — Чувствам се като отрепка, макар и да нямам никакво основание. Разбери, абсолютно никакво! Но съм роден да изпитвам вина за всичко, дори и за това, че съм се родил.
Лотар отвратено издигна ръце към небето и се отдалечи, после изрече през рамо:
— Идвай с мен или не се пречкай. И изобщо не очаквай, че ще те призная за капитан на нашия кораб. Капитаните не протакат.
Сам направи гримаса, обаче тръгна след него. Лотар поговори с дузина мъже, достатъчно доверени за онова, което им беше предложено. Когато подробностите бяха уговорени и мъжете отидоха да се въоръжат, слънцето преваляше през зенита. Те се върнаха от колибите си, снабдени с бамбукови копия и ножове. Един от тях носеше лък с шест стрели, на чиято точност можеше да се разчита само отблизо.
Оглавена от Лотар фон Рихтхофен и Сам Клемънс групата тръгна към колибата на норвежкия крал. Пред нея шестима викинги бяха застанали на пост.
— Искаме да говорим с Кървавата брадва — каза Сам, като се опитваше да удържи треперенето на гласа си.
— Той е вътре с жена — изръмжа Be Гримарсон.
Сам повдигна ръка. Лотар притича край него и стовари тоягата си върху главата на Гримарсон. До рамото на Сам изсвистя стрела и спря в гърлото на един от стражите. За десетина секунди останалите бяха убити или толкова тежко ранени, че не бяха в състояние повече да се бият. В далечината се разнесоха викове, още дузина викинги тичаха към тях, за да бранят своя вожд. Гол и ревящ, Кървавата брадва се втурна през вратата с високо вдигнато оръжие. Фон Рихтхофен хвърли копието си и прониза норвежеца. Кървавата брадва пусна секирата и се затътри назад, тласкан от напора на немеца, докато стигна до бамбуковата стена на колибата, блъскайки се в нея. Гледаше втренчено, устните му се гърчеха, а от ъглите им течеше кръв. Кожата му бе станала синкаво-сива.
Тогава Лотар рязко издърпа копието от корема на норвежеца и той се свлече.
Последва схватка, в която шестима от хората на Клемънс бяха убити, а четирима ранени. Викингите не се отказваха, съпротивата им продължи, докато всички паднаха безмълвни и мъртви като Ерик.
Сам Клемънс, задъхан до прегракване, опръскан с чужда кръв и получил дълбок кървящ разрез в рамото, стоеше облегнат на копието си. Беше ликвидирал един човек — Гунлаугр Торфинсон. Прободе го в бъбрека, когато викингът замахна към фон Рихтхофен. Жалко за Гунлаугр, от всички норвежци той най-много харесваше шегите му. Но беше пронизан в гърба от своя приятел Сам Клемънс.
„Участвал съм в 38 битки — каза си писателят — и съм убил само двама мъже. Другият бе тежко ранен турчин, който се мъчеше да стане.“