Тук се прибавяха и опасенията му за крал Джон, хитрия шегаджия — само Бог знаеше какво крои този лукав ум. Беше съмнително Джон да извърши нещо вероломно преди завършването на кораба, а дотогава оставаха години. Засега въобще не бе нужно да се тревожи. И въпреки всичко той се тревожеше.
14
Сам се събуди стреснат, сърцето му биеше, сякаш ритнато от някое чудовище от кошмарите му. През пролуките в бамбуковите стени и рогозката, окачена на входа, подухваше влажен въздух. Дъждът трополеше по покрива от листа, откъм планините отекваха гръмотевици. Джо още изхъркваше собствените си.
Американецът се протегна, но седна с вик — дланта му бе докоснала плът. Вследствие на далечна мълния тъмнината леко избледня и смътно отдели приклекнал до нара силует. После се дочу познат баритон:
— Не е нужно да търсиш помощ от титантропа. Гарантирам, че ще спи непробудно до сутринта.
Сам проумя, че Етичният виждаше и без осветление. Взе пура от малката сгъваема масичка и попита:
— Имаш ли нещо против, ако пуша?
Преди да получи отговор от Тайнствения непознат, мина толкова време, че писателят се учуди. Отблясъкът от нажежената телчица в запалката му не би стигнал да разкрие чертите на мъжа, а вероятно той носеше маска на лицето си. Дали изпитваше неприязън към миризмата на пурите или към тютюна във всичките му разновидности? Или се колебаеше да я признае, защото тази особеност би го издала? Пред кого? Пред другите Етични, които разбираха, че сред тях шета предател? Бяха дванадесет, така каза Непознатият. Ако някога научеха, че Етичният се е свързал с него, Сам Клемънс, и знаеха за отвращението му от тютюна, дали веднага щяха да се досетят кой е изменникът?
Той не изрази на глас подозренията си, щеше да ги запази за себе си и те вероятно щяха да му послужат за по-късно.
— Пуши — съгласи се Непознатият.
Въпреки че Сам не можеше да види или чуе движенията му, остана с впечатлението, че той леко се отдръпна.
— Какъв е поводът за това неочаквано посещение? — попита.
— Да ти кажа, че дълго няма да имам възможност да се срещам с тебе, но не исках да помислиш, че съм те изоставил. Повикаха ме на друго място за работа, която ти не би разбрал, даже и да ти я обясня. Ето защо за доста време ще се оправяш сам. Ако нещата тръгнат зле за тебе, дори и незабележимо няма да съм в състояние да се намеся. Все пак в момента имаш всичко необходимо да си осигуриш занимания за десетилетие напред. Ще се наложи да разчиташ на своята изобретателност при решаването на множеството технически проблеми. Не мога да те снабдявам с още метали или материали, които ще ти потрябват, нито да те измъквам от затруднения с натрапници. Като ти казах къде са бокситът и платината, поех достатъчно рискове със свалянето на метеорита. Ще има други Етични. Не Дванадесетте, а от втория ешелон. Те ще ви наблюдават, но няма да се намесват и няма да преценят кораба като опасност за плана. Биха предпочели да не разполагате с желязото и ще се разстроят, когато „откриете“ боксита и платината. Искат вие, земляните, да сте заети с психическото си развитие, а не с технологичното, обаче няма да си навират носовете.
Сам усети лека паника. За първи път осъзна, че макар и да мразеше Етичния, бе започнал да разчита много на него в областта на моралната и материалната подкрепа.
— Надявам се нищо да не тръгне накриво — каза той.
— Днес едва не изтървах желязото, а ако не бяха Джо и онзи човек, Одисеи… — После се сепна: — Я почакай! Одисеи ми подхвърли, че Етичният, който говорил с него, бил жена!
Мракът се закиска.
— И какво означава това?
— Или ти не си единственият отстъпник, или умееш да си променяш гласа. Може би… може би въобще не ми казваш истината! Възможно е всички да сте в играта и да ни пробутвате изтънчени лъжи поради някакъв свой план! Ние сме инструменти в ръцете ви!
— Не лъжа! И нищо не мога да ти обясня за останалите ти догадки. Ако ти или другите избрани от мен бъдете разкрити и разпитани, разказите ви ще объркат моите колеги.
Чу се шумолене.
— Сега трябва да тръгвам. Разчитай само на себе си и ти желая късмет.
— Чакай! Ами ако се проваля?
— Някой друг ще построи кораба, но имам сериозни основания да бъдеш именно ти.
— Следователно съм само един инструмент. А когато инструментът се счупи, го захвърляш и вземаш нов.
— Не мога да осигуря твоя успех. Не съм бог.