Сам се извини най-смирено и обясни, че след битката нервите му още са опънати. Учудено гледаше легендарния герой и се питаше дали не е от избраните дванадесет.
Вторият мъж — строен, русокос и синеок — се представи като Херман Гьоринг. Под шията му висеше на връв спирално навита кост, извадена от вид риба, срещаща се в Реката. И Сам позна, че той е член на Църквата на Втората възможност. А това означаваше неприятности, защото вярващите във Втората възможност проповядваха абсолютен пацифизъм.
Третият непознат отметна качулката си и откри хубаво лице с дълга черна коса, вдигната на кок.
Клемънс се олюля и едва не припадна.
— Ливи!
Жената трепна. Пристъпи по-наблизо и мълчаливо, пребледняла в светлината на факлите, се взря в него. Клатушкаше се напред-назад, сякаш щеше ей сега да изпадне в несвяст.
— Сам — промълви с отслабнал глас.
Той направи крачка към нея, но тя се извърна и се вкопчи в Дьо Бержерак, за да се задържи на крака. Французинът обви ръка около талията й и яростно изгледа Сам.
— Кураж, малкото ми агънце! Никой няма да ти стори зло, след като съм тук! И какъв ти е той?
Ливи повдигна очи към него с изражение, което Клемънс не можеше да сбърка. След това нададе вой и размаха юмруци към звездите, току-що показали се през облаците.
15
Речният кораб се движеше в съня му като блещукащ диамант с тегло двадесет милиона карата.
Такъв кораб никога не е имало и никога нямаше да има друг като него.
Щяха да го нарекат „Не се наема“. И за цяла вечност не биха успели да му го отнемат, с толкова мощна броня и въоръжение щеше да се отличава. Нито пък някой би могъл да го купи или вземе под наем.
Името му грееше с големи черни букви по белия корпус. „НЕ СЕ НАЕМА“.
Легендарният речен кораб щеше да разполага с четири палуби — котелната, главната, покритата и палубата за кацане на въздушната машина. Общата му дължина щеше да достига четиристотин и четиридесет фута и шест инча. Широчината при предпазните капаци на гребните колела щеше да възлиза на деветдесет и три фута, а средното му газене при пълен товар — дванадесет фута. Корпусът щеше да бъде изработен от магналий или пластмаса. Високите комини щяха да бълват дим от време на време, защото на борда щеше да има парен котел. Но той щеше да се използва само за изстрелването на големите пластмасови куршуми от парните картечници. Гигантските странични гребни колела на това чудо щяха да се задвижват от огромни електромотори.
„Не се наема“ щеше да бъде единственият метален кораб по Реката — единственият, който нямаше да разчита на весла или вятър и щеше да накара всекиго да се надигне, за да зяпне, без значение дали е роден два милиона години преди Христа или в двехилядната година.
И той, Самюъл Клемънс, щеше да бъде Капитанът с главно К, защото на този речен съд с екипаж от сто и двадесет души щеше да има само един Капитан.
Ако пожелаеше, крал Джон от Англия можеше да се нарича Адмирал, макар че зависеше ли от Сам Клемънс, щеше да си остане Старши помощник. А ако наистина зависеше от Сам, то крал Джон — Джон Безземни, Джон Подлеца, Джон Мръсника, Джон Развратника, Джон Кочината — дори нямаше да стъпи на кораба. Американецът, запалил голяма зелена пура, с бяла фуражка на главата, пременен в бяла препаска и с бяла кърпа вместо наметало на раменете си, щеше да се наведе през левия илюминатор на просторната рубка и да кресне: „Спрете го бе, дървеняци! Хванете това прогнило от безнравственост и предателство туловище, хвърлете го от подвижното мостче! Не ми пука дали ще падне във водата или на брега! Отървете ни от тази човешка отрепка!“
И принц Джон щеше да прелети над перилата на котелната палуба. Джон Тихата стъпка, врещящ, псуващ на своя средновековен английски, примесен с френски акцент, или на англо-нормандско-френски, или на есперанто. После щяха да вдигнат мостчето, да звъннат камбанките и да надуят свирките, а Сам, застанал зад лоцмана, да даде заповедта за началото на пътешествието.
Пътешествието! Нагоре по Реката, може би десет милиона, а може би и двадесет милиона мили, за четиридесет или сто години. На отдавна мъртвата Земя никой не е мечтал за такъв речен кораб, за такава Река, за такова приключение! Нагоре, все срещу талвега, към полюса, с единствения подобен кораб със Сам Клемънс La Sipestro — Капитана, към когото ще се обръщат и с La Estro — Шефа.
Толкова беше щастлив!
И тогава — когато се насочиха към средата на Реката, за да опитат течението, най-силно в центъра на могъщия поток; когато хилядите по брега махаха, крещяха радостно или плачеха след кораба или подир Самюъл Лангхорн Клемънс под псевдонима Марк Твен, тоест след Капитана и Шефа — той видя човек с дълга жълта коса и широки рамене, който си пробиваше път през тълпата.