Едва започна да пише и тъпаните задумкаха. Големите предаваха тирета, малките — точки. Кодът беше Морзовата азбука, а езикът — есперанто.
След броени минути фон Рихтхофен щеше да слезе на брега.
Сам стана и погледна навън. На половин миля от него се виждаше бамбуковият катамаран, на който преди десет дни Лотар фон Рихтхофен отплава надолу по течението. През илюминаторите на десния борд се забелязваше набита фигура със светлокафява коса, която излизаше през портата на двореца на крал Джон. Отзад вървяха телохранители и подмазвачи.
Джон Кочината искаше да е сигурен, че фон Рихтхофен няма да предаде на Сам никакви тайни послания от Илуд Хакинг.
Бившият монарх на Англия, сегашен съуправник на Пароландо, носеше пола на червени и черни квадратчета, съединени като пончо кърпи и високи до коленете алени ботуши от кожа на речен дракон. Широкият му кръст беше опасан от масивен кожен колан с множество ножници, събрали стоманени кинжали, къс меч и стоманена брадва. В ръката си държеше стоманен скиптър — един от многото поводи за препирни между Сам и краля. Американецът не желаеше да хабят метал за подобни безполезни анахронизми, но Джон бе настоял и той отстъпи.
За момента Клемънс извлече известно удовлетворение от мислите за името на своята матка нация. На есперанто Пароландо означаваше „Земя на двама“ и я нарекоха така, защото я управляваха наистина двама владетели. Ала той не споменаваше пред Джон, че другият превод може да бъде „Земя на Твен“.
Джон вървеше поутъпканата в пръстта пътека край ниското дълго здание на една фабрика и след малко се озова пред стълбата на къщата му. Неговият телохранител, едър бандит с прозвище Шарки, дръпна въжето на камбанката.
Сам промуши глава навън и извика:
— Качвай се на борда!
Онзи вдигна към него бледосините си очи и махна на Шарки да мине пред него. Кралят се пазеше от наемни убийци и имаше причини за това. А необходимостта да дойде тук му беше и неприятна, но знаеше, че фон Рихтхофен първо ще докладва на Сам.
Телохранителят влезе, огледа рубката на капитана, провери и трите стаи на „тексаса“. От задната спалня Клемънс чу ниско и мощно ръмжене, подобно на лъвско. Шарки бързо се върна и затвори вратата.
— Джо Милър може и да е болен, обаче би хапнал за закуска десетина шампиони по борба и ще поиска втора порция — отбеляза с усмивка Сам.
Шарки не отговори и даде сигнал през илюминатора Джон да се качва, без да се страхува от засада.
Катамаранът бе изтеглен на брега. Фон Рихтхофен тръгна през равнината с едната ръка хванал дръжката на своя граал, а с другата — дървения крилат жезъл на посланик. През втори илюминатор Сам виждаше длъгнестата фигура на Дьо Бержерак, повел взвод към южната стена. Ливи не се мяркаше никъде.
Монархът влезе и Клемънс го поздрави:
— Bonan matenon, lohano!
Когато бяха насаме, Джон се дразнеше от отказа му да се обръща към него с Via Rega Mosto (Ваше величество). Всъщност La Konsulo беше конституционната титла и дори тя неохотно се изплъзваше от устата на Сам. Той насърчаваше другите да го наричат La Estro (Шефа), защото така още повече ядосваше краля.
Джон изсумтя и се настани до кръглата маса. Друг телохранител — грамаден мургав прамонголец с едри кости и невероятно могъщи мускули, на име Заксксромб, умрял вероятно около 30 000 години преди новата ера, запали огромната му кафява пура. Зак, както беше известен, бе и най-силният мъж в Пароландо с изключение на Джо Милър. Ех, можеше да се спори дали титантропът е човек — поне със сигурност не принадлежеше към вида Хомо сапиенс.
На Сам му се искаше той да се вдигне от леглото, присъствието на Зак го изнервяше. Но Джо успокояваше болките си с дъвка за мечти. Преди два дни буца сидерит се бе изплъзнала от челюстите на кран, когато Милър мина под него. Операторът се кълнеше, че е станало случайно, ала Сам имаше някои подозрения.
Той дръпна от пурата си и попита:
— Напоследък да си чувал нещо за твоя племенник?
Джон не трепна, но очите му леко се разшириха. После впи поглед в Клемънс.
— Не, а трябваше ли да съм чул?
— Само се чудех. Обмислях дали да не поканим Артур за преговори. Няма причина вие двамата да се опитвате да се убиете взаимно. Знаеш ли, това не е Земята. Защо да не сложим край на старите вражди? Какво като си го пуснал в чувал в някакъв речен приток? Било каквото било. Можем да се възползваме от неговите дървета, нужен ни е повече варовик за производството на калциев карбонат и магнезий. А при него ги има в изобилие.