Поздрави ги доста сърдечно (той харесваше Сам и достатъчно добре понасяше Джон), но обичайната му усмивка липсваше.
— Готов е — каза, — обаче искам моите възражения да бъдат вписани. Това е чудесна играчка, която вдига голям шум. Внушителна е наглед и би убила човек, само че е безполезна и прахосническа.
— Както го описваш, би трябвало да си член на Конгреса — отбеляза Сам.
През високата врата на бамбуковата постройка Ван Боом ги поведе към масата, върху която лежеше стоманен пистолет. Той го взе и дори в голямата му длан оръжието изглеждаше огромно. После мина край другите и излезе на слънце. Сам се ядоса. Протегна ръка към пистолета, но този човек го пренебрегна. Ако Ван Боом смяташе да им демонстрира модела навън, защо не каза веднага?
— Инженери — промърмори Клемънс.
След това сви рамене. По-лесно е да уцелиш мисурийско муле между очите с носа на гемията си, отколкото да промениш характера му.
Ван Боом вдигна механизма тъй, че слънчевите лъчи да заискрят по сребристосивия метал.
— Пистолетът „Марк I“ — заяви той. — Нарекохме го така, защото Шефът го изобрети.
Гневът на Сам се стопи като лед при пролетен разлив на Мисури.
— Това е еднозарядно ръчно огнестрелно оръжие, пълни се откъм затвора, спусъкът е с кремъчен ударник, има и нарезна цев.
Той хвана пистолета в дясната си ръка.
— Ето как се зарежда. Тласкате напред превключвателя на спусъка от лявата страна на дулото и затворът се освобождава. После натискате надолу цевта с лявата си длан. Това вкарва предпазителя в ръкохватката, където той действа като лост за повдигане на ударника.
Ван Боом бръкна в торбичка, окачена на колана му, и извади голямо кафяво полукълбо.
— Куршум шестдесети калибър, направен от бакелит, иначе казано — от фенолформалдехидна пластмаса. Натискате го ето така, докато пасне в нарезите на цевта.
После измъкна от торбичката лъскаво пакетче с черно съдържание.
— Това е заряд от черен барут, опакован в нитратна целулоза. По някое време, за в бъдеще, ще имаме кордит вместо барут. Тоест ако решим да използваме оръжието. Сега слагам заряда в камерата със запалния край напред. Направен е от усукана нитратна хартия, просмукана с барут. Вдигам цевта с лявата си ръка, ето така, и я заключвам на мястото й. „Марк I“ е готов за стрелба. Обаче при спешна нужда, ако взривателят не се запали, можете да сипете барут през дупчицата точно пред мерника. В случай че пистолетът не произведе изстрел, препоръчвам да вдигнете петлето на ударника с десния палец. Забележете този отводник на изгорелите газове в дясната страна на защитния екран, той предпазва лицето на стрелеца.
През това време някакъв мъж донесе голяма дървена мишена и я постави в рамка с четири крака. Мишената беше отдалечена на двайсетина ярда, Ван Боом се обърна към нея, вдигна пистолета, стисна го с двете си ръце и се прицели през мерника и мушката.
— Застанете зад мен, господа — заяви той. — Поради нагорещяването при преминаването през въздуха повърхността на куршума ще обгори и ще остави тънка димна следа, която можете да наблюдавате. Вследствие на малкото си тегло пластмасовият куршум трябва да бъде с голям калибър, а това увеличава устойчивостта срещу вятър. Ако искаме да използваме нашето оръжие — на което решително се противопоставям, — при „Марк II“ можем да вдигнем калибъра до седемдесет и пети. Далекобойността е около петдесет ярда, но точността не я бива над тридесет, пък и на такова разстояние няма с какво толкова да се похвалим.
Кремъкът беше в петлето. Когато Лобенгула ван Боом натиснеше спусъка, то щеше да падне надолу и да се отрие в приличащата на пила повърхност на ударника, който покриваше запалния подсип и трябваше да бъде изтласкан напред, за да открие края на барутния заряд.
Щом спусъчният лост освободи петлето, се чу щракане, контактният край блесна и последва гръм. Щракането-блясъкът-гърмът отнеха толкова време, колкото бързото изговаряне на трите думи поред и след като пистолетът подскочи в ръката му от силния удар на петлето и кремъка, Ван Боом успя да го върне в прицелната линия.
Куршумът наистина остави подир себе си много рехава димна следа, която бързо се разпръсна от духащия с петнадесет мили в час вятър. Сам гледаше зад инженера и действително видя как куршумът изви в дъга и понесен от вятъра, се стрелна към мишената. Но Ван Боом сигурно се бе упражнявал, защото ядрото се заби близо до централната й точка. Проби до половина мекия чам, пръсна се и остави голяма дупка в дървото.