Необходимостта да се съгласи и с това беше омразна на Клемънс, но кралят бе отново прав. Не можеха да си позволят издаване на противоречиви заповеди.
Тръгнаха заедно да огледат фабриките и установиха, че повредите не бяха големи. Разбира се, нашествениците не бяха имали никакво желание да ги разрушават, защото възнамеряваха да ги използват. Амфибията „Речен дракон I“ бе останала непокътната. Сам изтръпна, щом се замисли какво можеше да се случи, ако тя беше завършена и попаднеше във вражески ръце. С нея противникът би могъл да съкруши центъра на силите на Пароландо и да пренесе битката в покрайнините до идването на подкрепления. И той реши да постави около апарата многобройна специална стража.
Следобед заспа в колибата на един от съветниците. Струваше му се, че току-що е притворил очи, когато го раздрусаха, за да се събуди. Джо стоеше над него, от грамадния му хобот лъхаше мирис на бърбън.
— Делегачията от Шоул Шити току-що шлеже на брега.
— Файърбрас! — възкликна американецът и стана от креслото. — Въобще бях забравил за този мъж! Ама че време избра да се появи!
Тръгна надолу към Реката, където един катамаран бе вързан за брега близо до граалов камък. Джон вече се намираше там и приветстваше делегацията, състояща се от шестима черни, двама араби и двама индийци. Файърбрас беше нисък човек с бронзова кожа и къдрава коса, с големи кафяви очи, в които имаше зелени пръски. Огромните чело и рамене и пращящият от мускули врат не подхождаха на кльощавите му крака, сякаш всичко у него бе събрано в горната половина на тялото. Отначало заговори на есперанто, после премина на английски: твърде особен, пълен с термини и жаргон, които Сам не разбираше. Но Файърбрас излъчваше топлота и откритост, накарали Клемънс да се почувства добре от самото му присъствие.
— Хайде да се върнем към есперанто — каза усмихнато Сам и сипа в чашата на госта още скоч, колкото за три големи глътки. — Това жаргонът на космонавтите ли е, или диалектът на Соул Сити?
— Марсиански — отвърна Файърбрас. — Английският на Соул Сити е страшно объркан, но естествено официалният език е есперанто, макар че Хакинг мислеше и за арабския. Ала той вече не е много щастлив със своите араби — добави по-тихо и хвърли поглед на Абд ар-Рахман и Али Фазгули от състава на делегацията.
— Както сам виждате, не сме в състояние да провеждаме дълга, спокойна конференция. Не сега. Имаме да разчистваме, да съберем сведения какво става извън Пароландо и да организираме отбраната си. Е, вие, разбира се, сте добре дошли и ще стигнем до нашата работа след няколко дни.
— Нямам нищо против — каза Файърбрас. — Бих искал да поогледам наоколо, ако не възразявате.
— Аз не, обаче моят съконсул също трябва да даде съгласието си.
Джон се усмихна, сякаш зъбите го боляха от допира с въздуха — този път сигурно беше вярно, — и потвърди, че Файърбрас е добре дошъл. Но винаги, когато напуска определеното му жилище, щяла да го съпровожда почетна стража. Пратеникът му благодари, докато друг делегат — Абдула X — за протестира гръмко и доста сквернословно. Файърбрас мълча около минута, после поиска от Абдула да се държи вежливо, защото тук са гости. Сам му беше признателен за това, ала все пак се запита дали словоизлиянието и забележката не са били договорени предварително.
Не му беше лесно да седи и да слуша, въпреки че язвителните нападки бяха насочени към бялата раса въобще, а не към отделни хора. Макар и да се почувства неловко от това, той бе принуден да се съгласи с Абдула. Беше прав за някогашните условия. Но старата Земя я нямаше, живееха в нов свят.
Сам лично заведе делегатите до три, наредени една до друга колиби, бивше притежание на убити снощи мъже и жени. После се нанесе в постройка, разположена близо до делегацията.
До грааловия камък забумтяха тъпани. След минута други тъпани оттатък Реката затътнаха в отговор. Новият вожд на улмаките искаше примирие. Предишният вожд Шрубграйн бил наказан със смърт и главата му щяла да бъде докарана с кану след не повече от час, ако могат да се договорят за мир. Шрубграйн бе извършил измяна спрямо своите хора, като ги поведе към разгром.
Сам заповяда да предадат искане за среща е новия управител Трилбърм.
Тъпаните от Земята на Чернски съобщиха, че Иеясу, който властваше в двадесетмилната ивица между Нови Бретан и Клеоменуйо, е нахлул в Нови Бретан. Вестта означаваше, че новобретонците няма да досаждат на Пароландо, но тя безпокоеше Сам. Иеясу беше много амбициозен човек. Щом обедини своята държава с Нови Бретан, може би ще реши, че е достатъчно силен да завземе Пароландо.