— И към какво ни води всичко това, синьоро Файърбрас? — попита Сам.
— Искаме еднородна нация. Не можем да съберем само черни от края на двадесети век, но можем да създадем почти изцяло черна нация. Вижте какво, ние знаем, че в Пароландо живеят приблизително три хиляди негри. Бихме искали да разменим нашите дравидийци, араби и въобще всички нечерни за вашите черни. Хакинг направи същото предложение и на съседите ви, ала няма с какво да им окаже натиск.
Крал Джон се изправи в креслото и гръмко изрече:
— Следователно твърдите, че нямате нищо, което те биха харесали?
Файърбрас погледна Джон и отвърна:
— Горе-долу. Ей, все някой ден ще успеем да им повлияем.
— Когато се сдобиете с достатъчно стоманени оръжия, така ли? — обади се Сам.
Гостът сви рамене.
Джон стовари празната си чаша върху масата.
— Добре, но ние не искаме вашите араби, вашите дравидийци или каквито и да е утайки от Соул Сити! — кресна той. — Аз ще ви кажа какво да направим! Срещу всеки тон боксит или криолит, срещу всяка унция платина ще ви даваме по един от нашите черни граждани! Задръжте си сарацинските неверници, пратете ги накуп по Реката или ги удавете — не ни пука.
— Чакай малко — каза Сам. — Не можем да раздаваме нашите граждани. Ако пожелаят доброволно — чудесно. Но никого не подменяме така просто, това е демокрация.
Лицето на Файърбрас помрачня от избухването на Джон.
— Не съм предлагал да давате някого. Нали знаете, че не сме търговци на роби. Става дума за доброволна размяна на човек срещу човек. Арабите уахабити, които тук са представени от Ар-Рахман и Фазгули, се чувстват нежелани в Соул Сити и биха искали да отидат на място, където да изповядват вярата си в своя собствена общност, в нещо като Касба, така да се каже.
За Сам това звучеше подозрително. Защо да не сторят същото без проблеми в Соул Сити? Или защо просто да не си тръгнат? Една от прелестите на този свят се състоеше в липсата на обвързаност, собственост или източници на доход. Човек можеше да носи на гърба си всичко свое, а построяването на нов дом бе твърде лесно тук, където младият бамбук растеше със скорост два инча в денонощие.
Беше възможно Хакинг да иска хората му да влязат в Пароландо, за да шпионират или да се разбунтуват, когато нахлуе.
— Ще съобщим вашето предложение за размяната на всеки човек — обеща Клемънс. — Това е всичко, което можем да направим. А сега — има ли намерение синьоро Хакинг да продължи снабдяването ни с материали и дървесина?
— Стига вие да ни изпращате необработена руда и стоманени оръжия — рече пратеникът. — Обаче Хакинг обмисля повишаване на цената.
Юмрукът на Джон отново се стовари върху плота на масата.
— Няма да позволим да ни ограбват! — изкрещя той. — И сега плащаме твърде много! Не ни притискайте, синьоро Файърбрас, иначе току-виж сте се оказали без нищо! Съвсем нищо — дори без живота си!
— По-леко, Ваше величество — тихо промълви Сам и се обърна към Файърбрас: — Кралят не се чувства добре. Моля ви да го извините. Но все пак по същество е прав. Можете да ни притискате само дотам, докъдето сме стигнали.
Абдула X, един много едър и много черен мъж, скочи, насочи големия си показалец към Сам и заговори на английски:
— Най-добре е вие, беличките, да спрете да ни оплювате. Няма да търпим никакви глупости от тебе, господин Белоснежко! Никакви! Особено от човек, дето е написал книга като твоята за черньото Джим! Не понасяме расисти и си имаме работа с тях само защото засега нищо друго не можем да направим.