— Смущаваше ли ви, че съм нарекъл Джим черньо?
— Трябва да си припомните, че съм роден през 1974-а във ферма близо до Сиракуза, щата Ню Йорк. По това време нещата се бяха променили много. В началото фермата принадлежала на моя прапрапрадядо, който заминал от Джорджия на север към Канада по „подземната железница“ и купил фермата след Гражданската война. Не, не се обидих, че сте използвали тази дума. Когато вие сте писали книгата, негрите открито са били наричани „черньовци“ и никой не се замислял за това. Вярно, че думата е обидна. Но вие сте изобразили хората; както са разговаряли, а нравствената основа на вашия роман е вътрешната борба на Хъкълбери Фин между неговия граждански дълг и чувството му към Джим като човешко същество. Накрая побеждава човешкото му чувство… Бях трогнат. Цялата книга отправя обвинение към робството, към полуфеодалното общество по Мисисипи, към предразсъдъците… към всичко тъпо през онази епоха. Кажете, от какво да съм оскърбен?
— Но защо…
— Абдула, чието истинско име било Джордж Робърт Лий, е роден през 1925-а, а Хакинг — през 1938-а. Тогава за мнозина негрите са били „черньовци“, макар и не за всички. Те изпитали на собствения си гръб, че насилието — или заплахата с насилие, която белите използвали, за да ги потискат — било единственият път да се домогнат до правата си на граждани на Съединените щати. Вие сте умрели през 1910-а, прав ли съм? Е, сигурно незнайно колко хора са ви разказвали какво е станало след това?
Сам кимна.
— Не е за вярване. Не говоря за насилието при бунтовете. Много такива неща се случиха и през моя живот, ала нищо, доколкото разбирам, не може да се сравни с вълненията след Закона за воинската повинност в Ню Йорк по време на Гражданската война. Искам да кажа, че най-трудно си представям безнравствеността през втората половина на двадесети век.
Файърбрас се засмя.
— И все пак живеете в общество, значително по-свободно и безнравствено от гледната точка на деветнадесети век, сравнено с което и да е друго, през двадесети. Приспособили сте се.
— Предполагам — отвърна Сам. — Но двете седмици пълна голота веднага след възкресението завинаги промениха човечеството. Поне спрямо голотата. А неоспоримият факт на самото възкресение разби множество утвърдени идеи и схващания. Макар че непоклатимо твърдоглавите отново са сред нас, свидетелство, за което са вашите мюсюлмани уахабити.
— Кажете ми едно нещо, синьоро Клемънс. Били сте между ранните либерали и в много отношения сте изпреварили времето си. Вие сте се изказвали срещу робството и сте ратували за равни права. И когато написахте Магна Харта на Пароландо, настояхте в нея да бъде включено политическото равенство на всички раси и полове. Забелязвам, че почти в съседство с вас живеят черен мъж и бяла жена. Бъдете честен — не ви ли разстройва да ги гледате?
Сам пое дим, издуха го и отвърна:
— Ако трябва да бъда откровен — да, разстройваше ме. Ами как да ви обясня, истината почти ме уби! Говорът на съзнанието и говорът на рефлексите бяха две различни неща. Омразно ми беше. Но останах верен на себе си, нищо не казах, запознах се с тази двойка и се научих да я харесвам. А сега, след година, това ме смущава съвсем малко и полека-лека съвсем ще изчезне.
— Разликата между вас, представителя на белите либерали, и младежта от времето на Хакинг, както и от моето е, че ние не се дразнехме. Ние го приемахме.
— Не заслужавам ли похвала, защото се издигнах сам, хванат за душевните си тиранти? — попита Клемънс.
— Върхът си — Файърбрас премина на някакъв вид английски. — Два градуса отклонение е по-добро от деветдесет. Забоди си го на ревера.
Той напусна и писателят остана сам в залата. Дълго седя така, после се надигна от стола и излезе навън. И първият, когото видя, беше Херман Гьоринг. С все още увита с кърпа глава, но кожата му не изглеждаше толкова бледа, а очите не бяха като на старец.
— Как е главата ти? — попита Сам.
— Още ме боли. Обаче ходя, макар на всяка крачка в нея да се забиват нагорещени шипове.
— Не ми харесва да гледам как човек страда. Затова ти предлагам да избегнеш нови беди, ако не и преки мъчения, като напуснеш Пароландо.
— Заплашваш ли ме?
— Не и с действия от моя страна. Но има мнозина, които могат толкова да се раздразнят, че да те изхвърлят оттук с набучване на кол. Или ще те отнесат до Реката, за да те удавят. С твоите проповеди мътиш умовете на всички. Тази държава бе основана с една главна цел — построяването на речния кораб. Виж какво, тук човек може да приказва каквото си поиска и пак да не прегази морала. Обаче има и хора, които понякога пренебрегват закона, и аз не бих пожелал да ги накажа, защото ти си ги предизвикал. Предлагам ти да изпълниш своя християнски дълг, като се махнеш от околността. По този начин няма да изкушаваш добри мъже и жени да прибягват към насилие.