— Охо! — възкликна Сам, размахвайки пурата си, после с мушкащо движение приближи горящия й край към бузата на Гьоринг. — Вие твърдите, че човек не може да бъде убиван безброй пъти. Вие казвате, че след двеста-триста пъти смъртта има окончателно въздействие. Многобройните гибелни случаи отслабват връзката между тялото и ка и в един момент възпроизвеждането му не принуждава ка да се слее с него. Тя започва да блуждае, обитавайки мрачните коридори на четвъртото измерение или каквото там има. На практика се превръща в призрак, в загубена душа. С нея е свършено.
— Това е същината на нашата вяра — рече Гьоринг. — Или би трябвало да употребя думата „знание“, защото ние знаем, че това е истина.
Сам вдигна рошавите си вежди.
— Нима? Сигурни ли сте?
— Да. Нашият основател чул Истината година след възкресението, след Деня, когато цялото човечество бе върнато от смъртта. Както се молел за просветление на ръба на пропаст високо в планината, през нощта при него дошъл някакъв мъж и му казал и показал някои неща, които никой земен смъртен не би могъл да му каже или покаже. Този мъж бил пратеник на Древните и той разкрил Истината, после препоръчал на нашия основател да тръгне и да проповядва учението на Втората възможност. Всъщност понятието Втора възможност е погрешно. По-точно това е нашата Първа възможност, защото докато бяхме на Земята, никога не сме имали шанс за спасение и вечен живот. Но земното битие беше необходима подготовка за този Речен свят. Създателят сътворил вселената, а след това Древните съхраниха Хомо са пиене… всъщност всички разумни същества във вселената. Те ни съхраниха! Обаче спасението е в ръцете на самото човечество! След като е получил тоя подарък, от всеки човек вече зависи собственото му оцеляване!
— Предполагам, чрез Църквата на Втората възможност и единствено чрез нея — каза Сам.
Не искаше да се подиграе, ала не можа да се въздържи.
— В това вярваме — потвърди Гьоринг.
— И какви препоръки е имал този Тайнствен непознат? — попита Сам.
Мислеше за своя Тайнствен непознат и почувства паника. Възможно ли беше двамата да са един и същи човек? А можеше ли и двамата да са от все същите твари, които се наричаха Етични? Оня мъж, насочил насам желязно-никеловия метеорит и подпомогнал Джо Милър да види Кулата в далечното мъгливо северно полярно море, беше изменник сред Етичните. Ако трябваше да му се вярва.
— Препоръки? — повтори Гьоринг. — Документи от Бог ли? — разсмя се той. — Основателят бил уверен, че е невъзможно посетилият го да е обикновен човек, защото знаел за него неща, които би могло да знае само висше същество. И му показал работи, на които просто бил принуден да повярва. Обяснил му как сме били върнати към живот и защо. Не му съобщил всичко. Някои неща ще ни бъдат разкрити по-късно, някои трябва сами да открием.
— Как се казва този основател? — попита Сам. — Или не знаеш? Това от вашите тайни ли е?
— Никой няма представа. Не е необходимо да знаем. Какво представлява едно име? Той се наричал само Виро, което на есперанто означава човек. От латинското vir. Ние го кръстихме La Fondito — Основателя, или La Viro — Човека.
— Срещал ли си се някога с него?
— Не, но срещнах двама, които добре го познават. Единият присъствал на първата проповед на Виро седем дни след като Непознатият му говорил.
— Значи Виро съвсем определено е мъж? А не жена?
— О, да!
Клемънс въздъхна дълбоко.
— Това сваля голям товар от ума ми. Ако се окажеше, че основателят е Мери Бейкър Еди, щях да рухна на земята и да умра.
— Какво?