— Няма значение — ухили се Сам. — Някога написах книга за нея. Не бих искал да се срещнем, тя жив ще ме скалпира. Но някои от мистичните щуротии, които разказа, много ми напомниха за Мери.
— С изключение на ка всичко в нашето обяснение се основава на материалното. И ка е материална, обаче под прав ъгъл спрямо местната действителност, така да се каже. Ние вярваме, че науката, именно науката на Древните ни дари телесното възкресение. Разбира се, няма нищо свръхестествено, освен пламенната вяра в Създателя. Другото е чиста наука.
— Като в религията на Мери Бейкър Еди? — попита писателят.
— Нищо не знам за нея.
— И как да постигнем своето спасение?.
— Като се превърнем в любов. И, разбира се, това предполага да не извършваме насилие, дори за самозащита. Вярваме, че можем да се превърнем в любов единствено като достигнем определено трансцендентно състояние, а то е осъществимо чрез самопознанието. Досега по-голямата част от човечеството така и не се научи да използва дъвката за мечти. Човек злоупотребява с опиата, също както злоупотребява с всичко останало.
— И ти мислиш, че си се превърнал в любов, каквото и да означава този израз?
— Още не. Ала вървя по пътя.
— С помощта на дъвката за мечти ли?
— Не само с нея. Тя просто помага. Но ти също трябва да действаш, длъжен си да проповядваш и да страдаш за вярата си.
— Значи, затова се противопоставяш на моя речен кораб? Мислиш, че като го строим, си прахосваме времето?
— Това е цел, която никому няма да донесе добро. Дотук стана причина за опустошение на земята, за алчност, мъка кръвопролитие, за тревоги и предателства. И омраза, омраза, омраза! Защо? За да имаш нещо, което няма никой друг, гигантски кораб от метал, задвижван от електричество, връхната точка на технологията, каквато съществува на тази планета — кораб на глупци. За да пътешестваш към изворите на Реката. И като стигнеш там, после какво? Би трябвало да пътуваш към изворите на душата!
— Има някои неща, които не са ти известни — каза Сам.
Но едно видение вгорчи лукавството му. Дявол, прикрит в мрака, шепнещ в ухото му. Обаче някой се е прикривал в мрака и е шепнал и в ухото на основателя на Църквата. Беше ли Непознатият от Църквата същият този дявол? Съществото, което дойде при Самюъл Клемънс, каза, че другите са дяволите, а той иска да спаси човечеството.
Разбира се, всеки на неговото място би казал нещо подобно.
— Нима моите слова дори най-леко не докосват сърцето ти? — промълви Гьоринг.
Сам се тупна по гърдите:
— Да, усещам малко киселини.
Гьоринг сви в юмрук пръстите си и стисна устни.
— Внимавай да не си изгубиш любовта — подхвърли американецът и се отдалечи.
Но не беше особено склонен да тържествува, защото стомахът леко го присвиваше. Непобедимото невежество винаги го разстройваше, макар да знаеше, че би трябвало само да му се присмива.
21
Настъпи следобедът на следващия ден. Сам Клемънс и Джон Безземни прекараха цялата сутрин в спорове. Накрая Сам, вбесен до загуба на всякаква предпазливост и разсъдливост, каза:
— Не можем да си позволим Хакинг да ни отреже боксита! Не можем да си позволим нищо, което да спре построяването на речния кораб! Навярно действията ти целят да предизвикаш война между нас и Соул Сити! Няма да стане, Ваше величество!
Сам крачеше напред-назад и докато говореше, размахваше дълга тънка пура. Джон се беше изтегнал в креслото до кръглата дъбова маса в рубката, а Джо Милър седеше в ъгъла на специално изработен за него стол. Внушителният монголец от палеолита Заксксромб стоеше зад Джон Кочината.
Внезапно Сам се извъртя и подпря юмруците си на масата. Наведен напред над нея, с пура в крайчеца на устата си и с присвити надолу червеникави рошави вежди, той заръмжа срещу монарха.
— Ти вече отстъпи веднъж при Ранимийд, когато подписа Магна Харта. Изглежда, това е единственото достойно нещо, извършено през твоето царуване, а някои хора казват, че си преплел пръсти зад гърба си в този момент. Е, идва следващото изпитание, Ваше величество. Ще се извиниш на Абдула, който има право да очаква извинение, или ще свикам специална сесия на Съвета, за да определим дали си достоен за съконсул!
Около минута Джон впиваше яден поглед в него, после заяви:
— Не се боя от твоите заплахи. Но явно по-скоро би разпалил гражданска война в нашата земя, отколкото да позволиш конфликт със Соул Сити. Не разбирам това безумие, обаче нормалният човек винаги трудно проумява безразсъдството. И така — ще се извиня. Защо не? Един крал може да си позволи милост към простосмъртните. Нищо не му струва и само допринася за величието му.