— И според нашите шпиони японецът ще излезе победител — добави Сам.
— Ако обедини държавата си с останалите две, той ще се превърне в много страшен враг.
„Ти също, Джон Безземни — помисли Сам. — От всички хора, за които трябва да внимавам след построяването на кораба, ти ще бъдеш най-строго следен…“
Файърбрас обяви, че той и делегацията му ще останат като посланици на Соул Сити, докато траят преговорите.
— Приятно е, че се намирате тук — каза Сам. — Обаче Соул Сити притежава своя промишленост. Зная, че използвате нашата руда за производство на оръжия и за други неща, за които шпионите на Пароландо нищо не могат да научат.
Файърбрас го погледна изненадано, после се разсмя гръмогласно.
— Въртиш ми лоста, съкафезник! — произнесе на английски и продължи на есперанто: — Е, защо да не бъдем откровени? Харесва ми. Да, ние сме информирани, че имате шпиони сред нас… също както вие знаете за нашите тук. Кой няма шпиони в земите на съседите си? Но какво искате да кажете?
— Вие сте най-добре познаващият техниката човек, с когото разполага Хакинг — доктор на науките. Вие отговаряте за фабриките, за изследванията и проектите. Та защо Хакинг ви праща в Пароландо, след като има нужда от вас там?
— Погрижил съм се всичко да върви гладко. Точно сега Соул Сити не се нуждае от моя милост, а на мен ми стана скучно. Исках да дойда тук, при интересното.
— За да видите какво притежаваме — например нашите пистолети „Марк I“, самолета, амфибията и нейното парно оръдие?
Файърбрас се ухили и кимна.
— Да. И защо не? Ако не съм аз, ще ги види някой друг.
Сам си отдъхна.
— Вземете си пура. Можете да гледате, колкото пожелаете. Не правим нищо, за което вие не бихте се досетили, може би с изключение на парното оръдие. То, между другото, е мое изобретение. Елате с мен. Много се гордея с него и искам да ви го покажа. Почти е завършено.
„Огнен дракон I“ си почиваше сред поддържащото го скеле от трупи. Беше сребристосив и оформен като плоскодънна лодка, но със седем грамадни стоманени колела с пластмасови гуми от всяка страна. Отзад се подаваше двойна перка, защитена с екран. Дължината му бе тридесет фута, широчината на борда — десет, а височината — дванадесет. Над горната палуба стърчаха три въртящи се кулички. Първата побираше рулевия, капитана и радиооператора, макар че засега Пароландо нямаше радио. Централната куличка беше по-висока от другите, от нея се показваше късото дебело дуло на оръдие в дървен корпус. Задната куличка бе предназначена за стрелци, въоръжени с „Марк I“ и може би с пушки.
— Амфибията гори дървесен спирт, за да произвежда пара — каза Сам. — Да влезем вътре през страничния люк. Ще забележите, че парният котел заема една трета от целия обем, и ще се уверите, че за това има основателна причина.
Покатериха се по стълбичката в средната кула, осветена от единствена електрическа лампа. Файърбрас не сдържа възклицанието си. Беше първата такава лампа, която виждаше по Реката. Сам му обясни, че я захранва акумулатор.
— А ето го и суперпарното картечно оръдие — той посочи стърчащия от корпуса на куличката сив цилиндър.
Под него личеше подобна на пистолетна дръжка със спусък. Файърбрас застана зад цилиндъра, сложи пръста си на спусъка и надникна през процепа над дулото. После придвижи механизма напосоки.
— Ще има и стол за оператора — отбеляза Клемънс. — Чрез натискане на педали човекът ще върти куличката накъдето поиска. Може да отклонява вертикално оръжието в рамките на двадесет градуса нагоре или надолу. Парата от котела представлява движещата сила за куршумите осемдесети калибър. Оръдието стреля с открит зарядник — тоест когато се натиска спусъкът, в дулото няма куршум. Натискането освобождава езиче, което позволява на затвора да отиде напред, тласкан от пружина. По време на това движение той поема куршум от пълнителя и го избутва в зарядника. Точно преди затворът да стигне до него, зъбците и от двете страни се зацепват в гнездата си и го обръщат на четвърт оборот надясно, след което устройството е заключено. Следите ли обяснението?
Файърбрас кимна.
— Добре. Щом се направи този оборот, отворът на вътрешния канал съвпада с изходния отвор на паропровода с високо налягане. Това позволява на нагорещената пара, да речем с температура от четиристотин градуса по Фаренхайт, да навлезе в камерата на затвора. Разширяването на парата изтласква пластмасовия куршум по цевта. В същото време натискът върху задната стена на камерата започва да избутва механизма назад. Обаче поради по-голямото си тегло той не се движи, докато куршумът не излезе от дулото. Когато затворът се премества, зъбците пак се зацепват в гнездата и го завъртат четвърт оборот наляво, като спират притока на пара. После той се връща в първоначалното си положение. Ако спусъкът още е натиснат, операцията се повтаря неопределен брой пъти.