Файърбрас каза:
— Впечатлен съм. Но няма ли изобретението да работи най-ефективно, ако температурата му е същата, както на постъпващата под високо налягане пара? По този начин по-малка част от нейната енергия ще отива за подгряване на оръдието и за изстрелване на куршума ще има повече мощност. Аха, ясно! Сложили сте кух корпус около дулото. Парата минава през него, преди да влезе в самото оръжие, прав ли съм?
— Да. Има изолираща обвивка от гипс, затворена в дървен корпус. Забележете този клапан. Той позволява системата да бъде нагрята преди употреба — няколко секунди преди стрелбата. Ако това не бъде направено, оръдието може да засече. И понеже максималната температура на дулото е същата като в парния котел, няма опасност да го изгорим. Можете да използвате картечното оръдие и като пожарогасителен маркуч. Всъщност това ще бъде единственият начин за постигане на някакъв ефект. Точността на лек пластмасов куршум с такава сравнително ниска начална скорост не е голяма.
Файърбрас съвсем не изглеждаше потиснат от военното превъзходство, което амфибията щеше да даде на Пароландо. Вероятно, защото замисляше да направи същата в Соул Сити. Или ако Клемънс и компания се сдобиеха с една амфибия, той би могъл да създаде две. Тогава Пароландо щеше да се принуди да построи три.
Соул Сити не можеше да вземе надмощие. Но и Пароландо не можеше да спре доставките, защото тогава щяха да му отрежат боксита, криолита, платината и иридия.
Въодушевлението от перченето със своето смъртоносно изобретение се изпари от Сам. Единственото решение на проблема, щом Хакинг подхванеше надпревара във въоръжаването, би било да го смажат и да установят пряк контрол над минералите. Това би означавало да се отложи построяването на речния кораб. И оскърбление спрямо двете държави Публия и Тайфонуйо, разположени между Пароландо и Соул Сити. А ако двете сключеха съюз, биха станали твърде опасни с оръжията, които Клемънс трябваше да им дава в замяна срещу тяхната дървесина.
Сам мислеше, че и тази възможност е достатъчно лоша. Но няколко дни по-късно Иеясу завърши завладяването на съседните му страни и изпрати делегация в Пароландо. Не поставяше неизпълними условия, дори в едно отношение предложенията му бяха полезни. Казваше, че неговата нация изгубила достатъчно дървета и би искал да им даде шанс да израснат отново — ала срещу увеличени оръжейни доставки той бе готов да осигури големи количества дървесина и изпражнения за производството на барут. Щеше да нахлуе в териториите отвъд Реката и да им отнеме дърветата.
Това означаваше, че Пароландо би плащало на Иеясу да ограби насила суровините на съседите. Излизаше по-евтино и беше съвсем безболезнено. На поданиците на Клемънс не им се налагаше сами да убиват, поробват или нападат.
А писателят щеше да има нещо допълнително, което да го лишава от сън.
Но Джон Безземни смяташе предложението за превъзходно.
— Пароландските фабрики се справят твърде добре с производството на оръжие, можем да си позволим и по-голям износ. И трябва да създадем флота от „Речни дракони“, така че сабите, които даваме на тези хора, лесно да бъдат победени от нашите машини.
— Кога ще започнем построяването на речния кораб? — промълви Сам.
Никой не му отговори, но на другия ден Ван Боом, Велитска и О’Брайън му донесоха първите приблизителни цялостни скици. Бяха начертани върху пластмасови табла с черен молив, захранван от акумулатор. Магнитното поле на върха на молива преподреждаше подвижния и много тънък слой частици около себе си. Линиите задържаха своя заряд, докато не им бъде въздействано с друго поле. Така потребността от хартия за чертежите значително се намали, а и можеха да променят плановете, както пожелаят.
Файърбрас спомена, че би искал да помогне в построяването на кораба. Разрешиха му, въпреки че отначало Джон възразяваше. Сам му отговори, че колкото повече помощ получат, толкова по-бързо ще върви работата. И не виждаше как наученото от чужденеца, колкото и да е то, ще му даде възможност да открадне униката. Клемънс не каза на Джон, че имаше идея за Файърбрас. Тя щеше тъй да го въвлече, така да го „подпали“, че да приеме и предложението за място на кораба.
Машините за валцоване на плочите по корпуса бяха почти готови. Завършиха язовира преди седмица и стихията на водопада го запълваше. Навиваха алуминиевите жици за генераторите, които щяха да получават енергия от този източник. След месец щяха да довършат и първоначалния батадензатор, висок четири етажа, ако имаха на разположение достатъчно материали.