Обаче от фантазии нямаше полза, той не издаде заповедта и независимо от това трябваше незабавно да предприеме крайни мерки. Ако оставеше Джон да се отърве безнаказан, щеше да се лиши от уважението на всички, да не говорим за неговото собствено. После спокойно можеше да се оттегли от консулския пост. И с това да загуби речния кораб.
Леко завъртя глава, колкото да не изпуска монарха от погледа си. Забеляза бялото лице и големите тъмни очи на Ливи — тя сякаш всеки миг щеше да повърне. Не й обърна внимание и повика Сирано дьо Бержерак, който стоеше във вътрешния кръг от хора с дълга рапира в ръка.
— Капитан Дьо Бержерак! — Сам посочи Джон. — Арестувайте съконсула.
Кралят държеше пистолет, но не го надигна.
— Протестирам — изрече с мек глас. — Наредих им веднага да се махнат, а те отказаха. Предупредих ги и те отново отказаха — затова заповядах да бъдат застреляни. Има ли някакво значение? Утре пак ще оживеят.
Сирано се насочи с маршова стъпка право към Джон, спря, отдаде чест и заяви:
— Оръжията ви, Ваше величество.
Заксксромб изръмжа гърлено и вдигна боздугана.
— Недей, Зак — каза Джон Безземни. — Според Хартата единият от консулите може да арестува другия, ако смята, че той действа противно на разпоредбите й. Няма задълго да остана под стража.
Подаде на Сирано пистолета с дръжката напред, разкопча колана си и също му го връчи. В провисналите по него кании се намираха дълъг нож и къса сабя.
— Ще се върна в моя дворец, докато ти и Съветът определяте съдбата ми. Съгласно Хартата вие трябва да се съберете до един час след ареста и до два часа да вземете решение, стига да не попречи извънредно положение в държавата.
Следван от Дьо Бержерак, той се отдалечи. Хората на Джон се поколебаха, но след гръмовните заповеди на Заксксромб тръгнаха с него към двореца. Сам се взираше втренчено в гърбовете им, тъй като очакваше по-голяма съпротива. После му хрумна, че кралят добре знаеше — Сам Клемънс трябва да направи необходимото, иначе ще се опозори. И той достатъчно познаваше Сам, за да бъде сигурен, че ще поиска да избегне решение, водещо към гражданска война, и не би се спрял пред нищо, ако неговият речен кораб бъде застрашен.
Затова Джон се включи в играта. Поне засега не смяташе да подклажда сблъсъка на силите, за момента бе задоволил кръвожадността си. Съветниците щяха да се съберат и да установят, че монархът е действал в рамките на своите пълномощия, макар и не особено нравствено. Но след време поддръжниците му щяха да заявят, че дори и в тази позиция е имал право. В края на краищата мъртвите отново щяха да оживеят, а последователите на Втората възможност получиха неоценим урок и дълго щяха да заобикалят Пароландо. Да, несъмнено Сам Клемънс би трябвало да признае, че резултатът е много желан. Ако мисионерите продължаваха да привличат хора във вярата си, речният кораб никога нямаше да бъде построен. Освен това други държави, по-малко отслабени от влиянието на Църквата, биха нахлули в Пароландо.
А той, Сам Клемънс, щеше да предвиди следващата стъпка на привържениците на Джон — твърдението, че в изтезанията на хора няма нищо лошо. В последна сметка болката не продължава вечно и всяка рана може да бъде излекувана, като убиеш жертвата. После ще бъде оправдано изнасилването, нали в края на краищата жената няма да забременее или да заболее, пък ако пострада — е, лошо. Убийте я и на другата сутрин всичко ще бъде наред. Какво ли значение имат психическите травми? Малко дъвка за мечти и те ще бъдат излекувани.
Не, щеше да каже Сам, въпросът е в правата, а не в убийството. Ако ликвидираш човек, ти го преместваш без негово съгласие в толкова далечно място, че хиляда години може да върви по брега на Реката и пак да не се върне. Откъсваш го от любимата му, от приятелите, от дома. Силата си е сила и тя винаги е…
Охо, охо! Беше за предпочитане да внимава с мислите си!
— Сам! — повика го приятен глас.
Обърна се. Ливи още бе бледа, но погледът й като че беше станал нормален.
— Хей, какво ще правим с отведените от него жени?
— Къде ми е умът? — запита се той. — Ела с мен, Лотар!
На половината път през равнината забеляза десетфутовия Милър, махна му и титантропът промени посоката си, за да ги пресрещне. Лотар заповяда на току-що дошлите стотина мъже, въоръжени с лъкове да ги последват.