Близо до голямото здание от трупи крачките му се забавиха. Джон знаеше, че неговият съконсул е забравил за отвлечените жени, обаче скоро ще си спомни за тях. И той навярно беше готов да се подчини на присъдата на Съвета за устроеното клане, уверен, че е постъпил според правата си. Но да предаде жените на Сам можеше да се окаже малко прекалено за него. Бе възможно отвратителният му нрав да го подхлъзне и тогава в Пароландо щеше да избухне гражданска война.
22
Сам видя как трийсетина жени излизат през отворената порта и разбра, че Джон е решил да поправи грешката си. Дори и да беше така, можеха да го обвинят за отвличане — по-тежко от убийството престъпление в този обърнат с главата надолу свят. Но ако дамите бяха останали невредими, много трудно щяха да обосноват обвинението.
Спря, понеже помисли, че сърцето му престава да бие. Сред тях се намираше Гуенафра!
Викайки името й, Лотар се втурна към нея, а тя се затича към него с разтворени ръце. После се прегърнаха.
След минута прегръдки, целувки и ридания девойката се отдръпна и отиде при Сам. Той се прокле, защото нямаше причина да вини никого. Ако беше показал, че я иска, когато тя ясно му бе дала да разбере, че може да я притежава, вероятно не би избрала фон Рихтхофен. Защо се беше вкопчил в представата, че Ливи някога ще се върне и че ако вземе друга жена, щеше да й стане толкова неприятно, че никога не би пожелала да има нещо общо с него?
Не мислеше логично. Но каквото и да заявяваха философите, логиката преди всичко служеше да оправдава емоциите.
Гуенафра го целуна, докато сълзите й капеха по голата му гръд. Сетне се освободи от ръцете му и се върна при Лотар. За Сам Клемънс остана проблемът какво да прави с Джон Безземни.
Мина през портата, а Джо Милър тромаво пристъпваше след него. Подир миг Лотар фон Рихтхофен ги догони. Псуваше и мърмореше на немски:
— Ще го убия!
Сам се спря.
— Махай се оттук! Аз също съм достатъчно вбесен, но мога да се владея! Сега си в леговището на лъва и ако се опиташ да направиш нещо, той може би ще заповяда да те убият, а после ще твърди, че е станало при самозащита. Да, този вариант много ще му хареса. Възможна е всякаква инсценировка.
— Ама ти си придружен само от Джо!
— Не бих използвал спрямо Джо думата „само“! Както и да е, ако не беше толкова зает да се гушкаш с Гуен, щеше да чуеш заповедта ми войските да нахлуят в двореца и да избият всички, които се намират вътре, в случай че не се появя след петнадесет минути.
Фон Рихтхофен се облещи.
— Определено си станал доста по-агресивен — рече той.
— Колкото повече неприятности ми се струпват и колкото повече се проточва построяването на речния кораб, толкова по-гаден ставам.
Нямаше смисъл да обяснява на Лотар, че ядът му към него и Гуенафра се е обърнал към Джон, срещу когото вече толкова му се е насъбрало, че ако оня се досеща, навярно се е свил и набръчкал. И ако в този свят имаше някаква справедливост, това трябваше да се случи.
Той влезе в най-голямото здание зад оградата от борови трупи и мина край Шарки. Бандитът с увисналите рамене направи движение да му препречи пътя, но Сам не забави крачките си. От грамадната космата фигура зад Клемънс се изтръгна глухо ръмжене. Шарки се озъби беззвучно и допусна грешката да не се дръпне достатъчно бързо встрани. Огромният хълбок, покрит с червеникава козина, изтласка назад мъжа, тежащ двеста и тридесет фунта, сякаш бе куха кукла.
— Ще те убия някой ден! — каза Шарки на английски.
Джо бавно обърна глава, като оръдейна кула на кораб, а внушителният му хобот напомняше дуло.
— Ти ли? Или някоя армия?
— Явно напредваш с остроумните си затапвания — промърмори Сам. — Няма спор, че влиянието ми се усеща.
— Не шъм толкова тъп, колкото ши мишлят повечето хора — отбеляза титантропът.
— Това просто не би било възможно.
Нажежената му ярост изстина до мътночервено. Даже и с Джо като телохранител съвсем не се намираше в безопасност. Залагаше на предположението, че Джон не би стигнал до крайности спрямо него, защото също желае построяването на кораба.
Кралят седеше до голямата кръгла дъбова маса заедно с една дузина от своите бандити, а гигантът Заксксромб стоеше зад него. Всички държаха глинени чаши, стаята смърдеше на тютюн и алкохол. Очите на Джон червенееха, но това бе обичайното му състояние. През прозорците проникваше слаба светлина, понеже оградата препречваше пътя на слънчевите лъчи. Няколко борини горяха и изпускаха пушек.
Сам спря, извади пура от малка кутия в торбичката на колана и я запали. Ядоса се, че ръцете му силно трепереха, и това засили гнева му към Джон.