— Е, добре, Ваше величество — започна той. — Беше достатъчно кофти, че плени тези чужденки за гнусните си забавления! Но да вземеш и Гуенафра? Та тя е гражданка на нашата държава! Ти наистина си навря шията в примката, не говоря само в преносен смисъл!
Джон изгълта уискито от чашата си и внимателно я остави на масата. После заговори тихо:
— Прибрах тези жени в името на собствената им безопасност. Тълпата беше твърде зле настроена, искаха да избият мисионерите. А Гуенафра бе отведена по грешка. След като се уверя кой е виновен за това, ще го накажа.
— Кралю, би трябвало да арестувам аргументите ти поради проявено скитничество, въпреки че те несъмнено нямат никакви доказани средства за препитание. Но съм принуден да ти отдам дължимото. Ти току-що тръшна самия дявол. Вече си баща на лъжите и велик майстор — минал, настоящ и бъдещ — на заблудата. Ако голото лице е критерий за най-великия лъжец, то всички други лъжци имат бакенбарди като Дядо Коледа.
Физиономията на монарха почервеня. Заксксромб се ухили присмехулно и повдигна боздугана към гърдите си. Джо изръмжа.
Джон изпусна дълбока въздишка и рече меко:
— Разстроил си се заради малко кръв. Ще ти мине. Не можеш да обориш нищо казано от мен, не е ли така? Между другото, свика ли вече заседание на Съвета? Нали не си забравил, че законът на тази земя те задължава да го сториш?
Най-ужасяващо бе, че Джон щеше да се измъкне. Всички, включително и поддръжниците му, щяха да знаят, че той лъже. Но нямаше какво да се прави, освен, ако искаха да разпалят гражданска война, а това означаваше нахлуването на околните вълци — Иеясу, Хакинг, предполагаемо неутралните Публий Крас, Чернски, Тай Фънг и диваците отвъд Реката.
Сам изпръхтя и излезе. След два часа очакванията му се сбъднаха. Съветниците гласуваха официално порицание на краля за прибързаните му постъпки и за това, че зле се е справил с положението. Наредено му бе при всякакви подобни ситуации за в бъдеще да се допитва до своя съконсул.
Нямаше съмнение, че Джон ще се смее до припадък, когато му съобщят решението, и че ще поиска още пиене, тютюн, марихуана и жени, за да го отпразнува.
Обаче не успя да постигне пълна победа. Всеки в Пароландо научи как Сам се е опълчил срещу него, нахлул в двореца му само с един поддръжник, освободил жените и открито го оскърбил. И Джон знаеше това, собственият му триумф се крепеше на глинени крака.
Американецът помоли Съвета да изгони от Пароландо всеки последовател на Втората възможност, ала неколцина мъже изтъкнаха, че е незаконно. Би трябвало да променят Хартата, а и не изглеждаше вероятно монархът да предприеме срещу тях още нещо след полученото предупреждение.
Съветниците знаеха не по-зле от Сам, че той се възползваше от моментните настроения, за да изпъди последователите на Втората възможност. Но в Съвета участваха хора с инат. Вероятно се гневяха от неспособността си да накажат Джон и в този случай поне видяха възможност да защитят принципите си.
Сам бе готов да се обзаложи, че оцелелите от касапницата ще пожелаят веднага да си тръгнат. Обаче те настояха да останат. Клането не постигна нищо друго, освен да ги убеди, че Пароландо имаше много голяма нужда от тях. Гьоринг започна да строи няколко просторни колиби. Сам прати нареждане това да се прекрати, но Гьоринг му отговори, че в такъв случай той и неговите съратници ще се изнесат, за да спят под грааловите камъни. Клемънс изпсува, издуха дим в лицето на пратеника на Църквата и каза, че за съжаление тук не съществува пневмония. После се засрами, ала не отстъпи. Не възнамеряваше да лиши пещите си от гориво, за да осигури покрив на люде, които дори не искаше да се навъртат наоколо.
Имаше достатъчно безпокойства, но същата вечер получи две известия, от които земята сякаш се разцепи под краката му. Според едното Одисеи изчезнал от кораба си по обратния път към Пароландо. Никой не знаеше какво му се е случило. Просто изчезнал. Второто го уведомяваше, че Уилям Гревъл, който шпионираше Джон, е намерен под една скална издатина в подножието на планината със смазан череп.
Кралят го беше разкрил някак си и го бе екзекутирал. И сигурно се смееше, защото Сам нито можеше да докаже, нито дори да признае, че Гревъл е работил за него.
Той свика фон Рихтхофен и Сирано дьо Бержерак заедно с други, които смяташе за свои хора. Вярно, между двамата имаше неприязън заради Ливи, ала французинът го предпочиташе пред Джон, с когото вече бе разменил някои люти приказки.
— Може пък изчезването на Одисеи от кораба да е обикновено съвпадение — каза Сам. — Но това събитие, заедно със смъртта на Гревъл, ме кара да се запитам дали Джон не ми нанася удари чрез моите приятели. Може би замисля един по един да ви отстрани при обстоятелства, които не дават възможност да бъде обвинен. Той е хитрец и вероятно за известно време няма да атакува. Обаче се е отървал от Одисеи на място, където разследването почти сигурно нищо няма да разкрие. Също така не мога да обвиня Джон за Гревъл, без да издам с какво съм се занимавал. Затова бъдете нащрек в положения, които биха се превърнали в злополуки. И внимавайте, когато сте сами.