„И аз ще те пратя да водиш войските — помисли Сам. — И отново ще се повтори историята с Давид, Батшеба и Урия. Само че вероятно Давид е нямал съвест и никога не е губил и минутка сън заради стореното от него.“
— Не ми се вярва — изрече Клемънс. — Първо, нашите граждани ще се бият като демони, за да се защитят, защото са свързани с кораба. Но няма да им допадне завоевателна война, особено след като се сетят, че включването на нови хора в лотарията твърде значително ще намали шансовете им. Освен това не е редно да се постъпва така.
Дьо Бержерак стана и ръката му се отпусна върху дръжката на рапирата.
— Може и да сте прав. Обаче денят, когато постигнахте споразумение с Джон Безземни и убихте Ерик Кървавата брадва, е бил денят, в който сте започнали подготовката за своя кораб с кръв, предателство и жестокост. Не ви упреквам, приятелю мой. Направили сте неизбежното, щом сте желали този кораб. Но не можете да тръгнете така и после да се плашите от подобни или още по-лоши постъпки. Не и ако си искате подаръка. Лека нощ, приятелю.
Французинът се поклони и излезе. Сам смукна дима от пурата и каза:
— Мразя този човек! Той говори истината!
Джо се надигна, а подът заскърца под неговите осемстотин фунта.
— Аж ши лягам. Боли ме главата. Вшичко това е като трън в гъжа. Или го правиш, или не. Толкож е прошто.
— Ако и моят можък беше в гъжа, щях шъщото да кажа! — сопна се Сам. — Джо, обичам те! Ти си чудесен! Светът е толкова свободен от усложнения! От проблемите ти се приспива, затова отиваш да си нанкаш! Но аз…
— Лека нощ, Шам! — Милър влезе в „тексаса“.
Сам се увери, че вратата е залостена и че стражите, които постави около къщата, са нащрек. После също си легна.
Сънуваше Ерик Кървавата брадва, който го преследваше по палубите и в трюма на речния кораб, и се събуди с писък. Джо разтърсваше рамото му. Дъждът трополеше по покрива, някъде из планинските склонове отекваше гръмотевица.
След като направи кафе, Милър постоя при него. Пусна лъжица сухи кристали в студена вода и те кипнаха сместа за три секунди. Докато посръбваха от кафето и Сам пушеше цигара, разговаряха за дните, когато пътуваха надолу по Реката заедно с Ерик Кървавата брадва и викингите в търсене на желязо.
— Поне ше шлучваше да ше жабавляваме понякога — каза Джо. — Но вече не. Твърде много работа имаме и твърде много хора ни точат ножа. А пък твоята жена да вжеме и да ше появи ш тоя Ширано ш големия нош.
Клемънс се закиска.
— Благодаря ти, Джо, разсмях се за първи път от дни насам. Големия нос! О, богове!
— Шам, от време на време шъм прекалено ижтьнчен даже и жа тебе.
Той стана от масата и се върна в стаята си, но Сам не успя да поспи много. Винаги с удоволствие бе оставал в леглото дори след здрав сън през цялата нощ. Сега не му се събираха и по пет часа, макар понякога да подрямваше следобед. Като че ли вечно се намираше някой, който търсеше отговор на въпрос или нещо за изясняване. Главните му инженери бяха далече от общо съгласие и това силно го безпокоеше. Бе си представял, че в инженерството всичко е ясно предварително. Обаче Лобенгула ван Боом, Велитска и О’Брайън сякаш живееха в светове почти без допирни точки. Накрая, за да си спести вбесяващите го и често прахосани в препирни часове, той даде на Ван Боом правото на окончателно решение. Не биваше да го занимават с нищо, освен ако не се нуждаеха от неговите нареждания.
Но изумително много неща, които според него представляваха чисто инженерни въпроси, изискваха собствената му намеса.
Иеясу покори не само територията на бушмените и хотентотите отвъд Реката, ами завзе и девет мили от земите на улмаките. После изпрати флота надолу по талвега към дългата три мили ивица, където живееха индианци от племената сак и фокс от седемнадесети век. Завоюването на тази територия доведе до избиването на половината жители. След това Иеясу започна да се пазари с Пароландо за по-висока цена на дървесината. Отгоре на всичко поиска амфибия като „Огнен дракон I“.
По онова време вторият „Огнен дракон“ беше почти готов.
Вече над петстотин черни от Пароландо бяха разменени за същия брой дравидийци. Сам упорито отказваше да приеме арабите уахабити, по-точно настояваше първо да дойдат индийците. Илуд Хакинг явно не харесваше това, но в споразумението не бе указано коя от групите се ползва с предимство.
След като научи от шпионите си за исканията на Иеясу, Хакинг изпрати послание. Той също желаеше да притежава „Огнен дракон“ и имаше намерение в замяна да даде големи количества минерали.