Публий Крас и Тай Фънг се съюзиха и нахлуха в земите, разположени срещу техните, отвъд Реката. Те бяха населени с хора от каменната епоха, от всякакви места и времена и териториите им се простираха на четиринадесет мили по левия бряг. Численото превъзходство и стоманените оръжия позволиха на нашествениците да избият половината население и да поробят другата половина. Сетне вдигнаха цената за своите дървета, но пак я оставиха по-ниска от тази на Иеясу.
Шпиони съобщиха, че Чернски, владетелят на четиринадесет мили северно от Пароландо, е посетил Соул Сити. Всички можеха само да предполагат какво е ставало там, защото Хакинг бе изградил система за сигурност, която наглед имаше стопроцентова действеност. Сам вкара в страната му осем черни шпиони, знаеше, че и Джон е изпратил поне дузина. В мъглите на дълбоката нощ главите на всички бяха хвърлени от лодки върху стената по брега на Пароландо.
Веднъж късно вечерта Ван Боом дойде при американеца и каза, че Файърбрас предпазливо се опитал да го подкупи.
— Предложи ми поста главен инженер на кораба.
— Той ти го предложи?
Пурата на Сам едва не падна от устата му.
— Да. Не се изрази точно така, обаче схванах идеята му. Речният кораб ще бъде превзет от жителите на Соул Сити и аз ще бъда главен инженер.
— А ти какво отвърна на неговото чудесно предложение? В края на краищата и в двата случая не можеш да загубиш.
— Препоръчах му да не ми чертае псевдосхеми, ами да говори направо. Той не пожела, само се ухили и аз му казах, че не съм ти се заклел във вярност, но съм приел твоето предложение, а това е все същото. Няма да те предам и ако Соул Сити нахлуе в Пароландо, ще го браня до смърт.
— Просто прекрасно, великолепно! — възкликна Сам. — Заповядай чаша бърбън! И пура! Гордея се с тебе и се гордея със себе си, че вдъхвам такава вярност. Ех, би ми се искало… би ми се искало…
Ван Боом го стрелна с поглед над ръба на чашата.
— Да?
— Би ми се искало да го подмамиш. Ако ти ни снабдяваш с информация, бихме могли много да научим.
Инженерът остави питието и стана. Хубавото му кафяво лице се разкриви.
— Не съм мръсен шпионин!
— Върни се! — повика го Клемънс, но оня не му обърна внимание.
Сам зарови глава в ръцете си за минута, после взе чашата на Ван Боом. Нека никой да не казва, че Самюъл Лангхорн Клемънс е похабил добро уиски. Или дори лошо. Въпреки че граалът винаги даваше само от най-качественото.
Липсата на реализъм у този мъж го дразнеше. И едновременно го сгряваше с противоположното чувство на удоволствие. Беше хубаво да знае, че съществуват неподкупни хора.
Поне за Лобенгула ван Боом нямаше защо да се тревожи.
23
По средата на нощта той се събуди с въпроса дали все пак има за какво да се тревожи. Ами ако Ван Боом не е толкова почтен, колкото показва? Ами ако хитроумният Файърбрас му е нашепнал да дойде при Сам с тази история? Какъв по-ловък начин да приспиш нечия подозрителност? Но тогава би станало по-добре, ако Ван Боом се бе престорил пред него, че привидно ще подмами Файърбрас.
— Започвам да мисля като Джон! — гласно изрече Клемънс.
Най-сетне реши, че е принуден да се довери на холандския потомък. Макар непреклонен и понякога малко чудат, както можеше да се очаква от инженер, той имаше нравствен гръбнак, не по-гъвкав от този на вкаменен динозавър.
Работата по приказния речен кораб продължаваше ден и нощ. Свързваха плочите на корпуса и заваряваха носещите греди. Довършваха батадензатора и гигантските електромотори, приключи операцията по пренасящата система от кранове и двигатели. Самите кранове представляваха огромни съоръжения на великански релси, захранвани с електричество от батадензатора прототип. За да видят баснословното начинание, с катамарани, големи галери, еднодръвки и канута от хиляди мили нагоре и надолу по Реката пристигаха любопитни.
Сам и крал Джон постигнаха съгласие, че ако такова множество се мотае наоколо, биха се появили пречки за делото, пък и за шпионите ставаше по-лесно.
— Отгоре на всичко ще се изкушават от възможността да крадат, а ние не искаме да носим отговорност за съблазняването на хората. Те и така си имат достатъчно грижи — каза Сам.
Джон не се усмихна. Той подписваше заповедта за прогонването на всички, които не бяха местни граждани, с изключение на посланиците и вестоносците, и забраняваше на други да идват. Но това не пречеше на много лодки да плават наоколо, нито на хората в тях да зяпат изумено. По същото време пръстените и каменните стени по брега бяха почти построени. Обаче имаше немалко пролуки, през които да надничат любопитните очи. Бяха ги оставили за пристигащите кораби, натоварени с дървесина, руда и кремък. Самата равнина се издигаше към хълмовете, така че туристите можеха да видят доста от фабриките и крановете, а внушителното съоръжение на корабостроителницата личеше от няколко мили.