След време потокът от туристи стана по-оскъден. Мнозина от тях попадаха при граалови робовладелци и плъзна мълва, че в тази част на Реката е опасно да се пътува.
Изминаха шест месеца. Дървесните запаси в района бяха изчерпани. Бамбукът напълно израстваше за период от три до шест седмици, ала на дърветата бяха необходими най-малко шест месеца, за да достигнат целия си ръст. Пък и всяка държава на петдесет мили в двете посоки оттук притежаваше гори само за собствени нужди.
Представителите на Пароландо сключваха договори и с по-далечни страни, разменяйки желязна руда и оръжия срещу дървесина. Все още имаха твърде големи количества от необработен сидерит, затова Сам не се страхуваше от изчерпването им. Но добивът им изискваше много хора и суровини, а централната част на Пароландо сякаш беше подложена на тежки бомбардировки. И колкото повече дървесина постъпваше, толкова повече работници, материали и машини се отклоняваха от кораба, за да се произвеждат стоки за размяна. Освен това увеличените доставки налагаха използването на допълнителен дървен материал за построяването на товарни съдове. И още хора трябваше да се обучават и изпращат във флотилиите, пренасящи трупи и руда. Стигна се дотам, че наемаха кораби от съседните държави и, както винаги, изплащаха наема в желязо, никел и оръжие.
Сам искаше да бъде в корабостроителницата от изгрев до залез или до по-късно, защото бе влюбен във всяка минута, с която напредваше създаването на внушителния уникат. Но имаше толкова административни задачи, само косвено засягащи или въобще несвързани с кораба, че едва успяваше да бъде в нея по два-три часа, и то в добър ден. Стараеше се да прехвърли на Джон по-голямата част от администрацията, обаче кралят приемаше само задължения, които му даваха повече власт над военните сили или възможност да притиска онези, дето му се противопоставяха.
Очакванията, че ще има опити за убийства на тясно свързаните със Сам хора, не се сбъднаха. Телохранителите и зорката охрана през нощта не бяха отменени, но Клемънс реши, че засега Джон се е притаил. Вероятно бе прозрял, че за неговите цели е най-добре да изчака, докато всичко бъде почти завършено.
Веднъж Джо Милър каза:
— Шам, не мишлиш ли, че грешиш жа Джон? Може би ще ше жадоволи да бъде втори по влашт на кораба?
— Джо, един саблезъб тигър ще се раздели ли със своите резци?
— Какво?
— Джон е прогнил до дъното на душата си. Старите крале на Англия не са се отличавали особено по отношение на нравствеността. Единствената разлика между тях и Джек Изкормвача е била, че са действали открито и с одобрението на Църквата и Държавата. Е, Джон бил толкоз порочен монарх, че се появила традицията никога да не наричат друг английски крал с това име. И дори Църквата, която винаги е проявявала голяма търпимост към злото по върховете, не могла да понесе Безземни. Папата зашлевил с отлъчване цялата нация и накарал Джон да допълзи до престола му и да се моли като набито с камшик кутре. Но предполагам, че даже когато е целувал краката на Негово светейшество, той е успял да смукне малко кръв от палеца. И папата сигурно си е проверил джобовете след прегръдката им. Опитвам се да ти обясня, че Джон не би могъл да се промени, дори и да иска. Винаги ще си остане невестулка в човешки облик, хиена, скункс.
Джо дръпна дим от пурата, която по дължина комай надминаваше носа му.
— Е, не жнам. Вше пак хората ше променят. Я виж какво направи Чърквата на Втората въжможношт. Виж Гьоринг. Виж шебе ши. Кажвал ши ми, че в твоето време жените ношели дрехи, които ги покривали от шията до глежените, и ште ше въжбуждали от гледката на хубав глежен, а пък бедро — олеле! Шега не ше шмущаваш много и като видиш…
— Зная! Зная! — прекъсна го Сам. — Старите схващания и онова, което психолозите наричат условни рефлекси — те наистина се променят. Ето защо казвам, че който още носи у себе си расовите и сексуалните предразсъдъци на Земята, просто не се възползва от шансовете в Речния свят. Човек може да се промени, но…
— Жначи може? — кимна Джо. — Ама ти винаги ши ми повтарял, че вшичко в живота, даже начинът, по който някой мишли и поштъпва, е предопределен от шлучилото ше дълго преди той да ше роди. Какво е това? Това е детермиништична филошофия, ето какво е. Виж шега, щом вярваш, че вшичко върви по определен път, че ние шме машини, така да ше каже, как можеш тогава да твърдиш, че хората ша шпошобни на промяна?