Клемънс заповяда да отделят за целта работници и материали. Доколкото знаеха, за първи път в историята на Реката започваше направата на алкохол в промишлени количества, годен за пиене. Така в Пароландо имаха не само по-щастливи граждани, с изключение на онези от Втората възможност, ами и нова промишленост. Алкохолът се изнасяше срещу дървесина и боксит.
Сам бе паднал в леглото и на другия ден по изключение отказа да стане преди разсъмване. Но на следващия се вдигна както обикновено.
Съконсулите изпратиха послание на Иеясу, че нахлуването му в останалите територии на улмаките до Земята на Чернски ще се сметне за враждебен акт.
Оня отговори, че нямал намерение да воюва с тези страни и го доказа, като навлезе в държавата на север от неговата — Земята на Шешуб. Той беше асириец от седми век преди новата ера, някогашен генерал при Саргон Втори и както повечето бивши властници, бе станал управник и в Речния свят. Даде добър отпор, но нашествениците бяха по-многобройни.
Иеясу беше само една от грижите им. Имаше предостатъчно други да занимават Сам ден и нощ. Хакинг най-накрая изпрати послание, че Пароландо трябвало да спре с увъртането. Искаше амфибията, обещана му толкова отдавна. Сам упорито се оправдаваше с технически затруднения, ала Файърбрас му каза, че вече не могъл да приеме оправданията. Така че с неохота му дадоха „Огнен дракон III“.
Писателят посети Чернски, за да го увери, че Пароландо ще брани Чернскуйо. На връщане вятърът го лъхна на половин миля от фабриките и Сам едва не повърна. От толкова време живееше в атмосфера с киселинни пари и дим, че бе привикнал, но всяка почивка прочистваше белите му дробове. Все едно влизаше в завод за сяра и лепило. И макар че бризът по Реката духаше с петнадесет мили в час, не отнасяше дима достатъчно бързо. „Не е чудно — каза си той, — че разположената на юг Публия се оплаква.“
Корабът обаче продължаваше да расте. Застанал до предния илюминатор на своята къща, Клемънс можеше всяка сутрин да погледне и да се възнагради за тежкия труд и умората, както и за грозотата и вонята наоколо. След още шест месеца щяха да завършат трите палуби, за да монтират грамадните гребни колела. После щяха да нанесат пластмасово покритие върху онази част от корпуса, която влизаше в допир с водата. Пластмасата не само щеше да предотврати електролизата на магналия, но и да намали съпротивлението на вълните, прибавяйки десет мили в час към скоростта на кораба.
По това време Сам получи добри новини. В Селинуйо, държавата на юг от Соул Сити, бяха открили волфрам и иридий. Съобщението донесе самият откривател, не се довери на друг човек. Ех, той имаше и лоши вести. Селина Хейстингс отказваше да позволи на Пароландо да копае в земите й. Всъщност, ако знаела, че някой от Пароландо ровичка край нейната планина, щяла да го изхвърли от страната. Не искала да се държи недружелюбно, тя обичала Сам Клемънс, защото бил човешко същество. Обаче не одобрявала речния кораб и не би разрешила от собствената й територия да излезе каквото и да е, годно да помогне в построяването на този уникат.
Сам избухна — според израза на Джо бил „пръшнал шини лайна на мили наоколо“. Имаха голяма нужда от волфрама за заякчаването на инструментите си, но още повече за радио и може би за вътрешна телевизионна система в кораба. Иридия биха употребили в по-здрави сплави за най-различни цели, в научни прибори, хирургически инструменти и за върховете на писалки.
Тайнственият непознат каза на американеца, че е разположил находищата на минерали тук, ала другите Етични не знаели за това. При боксита, криолита и платината трябвало да се намират волфрам и иридий. Изглежда бе допуснал грешка и последните два метала се оказаха на няколко мили южно от другите три.
Сам не уведоми веднага Джон, защото имаше нужда от време да обмисли положението. Разбира се, Джон щеше да поиска ултиматум: или редките руди ще бъдат продавани на Пароландо, или ще обявят война.
Докато крачеше из рубката и запълваше стаята със зелен дим, чу бумтенето на тъпани. Предаваха с код, който не познаваше, но след минута го определи като използвания от Соул Сити. Съвсем скоро Файърбрас се появи под стълбата на къщата.
— Синьоро Хакинг знае всичко за находките на волфрам и иридий в Селинуйо. Казва, че би било чудесно, ако успеете да се договорите със Селина. Обаче не нахлувайте в земите й. Това ще се приеме като обявяване на война срещу Соул Сити.
Сам надникна край Файърбрас към десния илюминатор.
— Ето го и забързания Джон — рече. — Той също е чул новината. Шпионската му мрежа е добра почти колкото вашата, бих казал, изостава само с няколко минути. Не зная къде са пролуките в моята система, но са толкова широки, че ако бях кораб, щях да потъна, което пак може да стане.