Джон влезе. Беше с възпалени очи и зачервено лице, задъхан и пухтящ. След появата на етиловия спирт той затлъстя още повече и изглеждаше полупиян през цялото време и напълно пиян през половината.
Сам се ядосваше, ала му стана и забавно. Джон би предпочел да го извика в двореца си, както подобава на достойнството му като бивш крал на Англия. Но знаеше, че Клемънс би се забавил много, ако въобще дойдеше, а пък не можеше да предположи какви шмекерии биха забъркали дотогава писателят и Файърбрас.
— Какво става? — попита с яростен поглед.
— Ти ми кажи — отвърна Сам. — Май си информиран повече от мен за тъмната страна на събитията.
— Не ти искам духовитостите! — тросна се Джон. Без да го поканят, той си наля четвърт чаша концентрат. — Знам какво е съобщението и без да разбирам кода!
— Досещах се — рече Сам. — Но в случай че си пропуснал нещо, да те осведомя…
И му предаде думите на Файърбрас.
— Вие, черните, сте непоносимо нагли — изръмжа монархът. — Нареждате на Пароландо, на една суверенна държава, как да се държи в жизненоважни за нея дела. Е, аз ви казвам, че не можете! Ще получим тези метали по един или по друг начин! Селинуйо няма нужда от тях, но ние имаме! На Селинуйо няма да й навреди, ако ги даде. Ще предложим честна размяна!
— Срещу какво? — попита Файърбрас. — Синьорина Хейстингс не иска нито оръжия, нито алкохол. С какво ще търгувате?
— С мир, с избягването на война!
Файърбрас сви рамене и се ухили, с което още повече разгневи Джон.
— Разбира се, можете да направите предложенията си. Ала казаното от Илуд Хакинг остава в сила.
— Хакинг не прелива от любов към Селинуйо — отбеляза Сам. — Той изрита всички последователи на Втората възможност, бели или черни.
— Защото насаждат абсолютен пацифизъм. Освен това проповядват любов към хората независимо от цвета им и наглед спазват принципите си, но моят шеф твърди, че те са опасност за държавата. Черните трябва да се защитават, иначе отново ще бъдат поробени.
— Черните? — повтори Сам.
— Ние, черните! — натърти усмихнат гостът.
Не за първи път Файърбрас оставяше у него впечатлението, че не се задълбочава по въпроса за цвета на кожата. Отъждествяването му с негрите като раса беше слабо. Животът му не останал недосегаем за расови предразсъдъци, обаче не бил засегнат особено много. А от време на време казваше по нещо, за да се разбере, че иска да получи каюта на кораба.
Разбира се, всичко можеше да се окаже преструвка.
— Ние ще преговаряме със синьорина Хейстингс — кимна Сам. — Ще бъде чудесно да имаме радио и телевизия на кораба, а и за производството на машини ще намерим приложение на волфрама. Но ще се оправим и без тях.
Намигна на Джон, за да подхване играта. Обаче Безземни се държеше твърдоглаво, както винаги.
— Какво ще правим със Селинуйо, си е наш проблем и не засяга други хора!
— Ще предам думите ви — каза Файърбрас. — Но Хакинг е силна личност и не понася глупости от никого, особено пък от бели капиталистически империалисти.
Сам се задави, а Джон зяпна.
— Точно за такива ви смята! — потвърди Файърбрас. — И според неговото определение за тези понятия, вие сте именно такива, каквито ви нарича.
— Само защото толкова силно желая тоя кораб! — изкрещя Клемънс. — Знаете ли за какво е той, какво е върховното му предназначение?…
Потисна гнева си, ама изхълца от усилието. Замая се за миг. Почти беше на път да се изпусне за Тайнствения непознат.
— И какво е то? — подкани го дипломатът.
— Нищо — отвърна Сам. — Няма нищо. Просто мечтая да стигна до изворите на Реката, ето всичко. Може би тайната на цялата тази работа е там? Кой знае? Но аз определено не обичам критики от някой, който само иска да си седи на скапания черен гъз и да събира около себе си братя по душа. Ако това е желанието му — да го изпълнява на воля, докато аз все пак се придържам към идеала на расовата интеграция. А пък съм бял от Мисури, роден през 1835-а! Та какво ще кажете за дрънканиците, че определящи били възпитанието и средата? Важното е, че ако не използвам метала от сидерита за построяване на кораб, предназначен единствено за пътешествия, някой друг ще го използва. И този някой би могъл да го употреби, за да завладява и потиска, а не за туристически цели. Вижте какво, съгласявахме се с исканията на Хакинг, плащахме кожодерските му цени за рудите, след като — можехме просто да отидем там и да му ги отнемем. Джон се извини за епитетите, с които назова вас и Хакинг и ако мислите, че е лесно за един Плантадженет да го стори, не сте си учили уроците по история. Твърде зле е, че вашият шеф приема така нещата. Не зная дали мога да го виня за това. Разбира се, той мрази белите. Само че Речният свят не е Земята! Условията тук са коренно различни!