— Но хората носят у себе си своите възгледи — каза Файърбрас. — Омразата и любовта, симпатиите и неприязънта, предразсъдъците, реакциите си — всичко.
— Те могат да се променят!
Файърбрас се ухили.
— Не и според вашата философия. По-скоро не и ако не се намеси механистична сила. Така че нищо не предопределя Хакинг да промени вижданията си. И защо да го прави? Тук е преживял същата експлоатация и презрение, както е било на Земята.
— Не искам да споря за това — въздъхна Сам. — Ще ви кажа според мен какво трябва да предприемем!
Спря да погледне през илюминатора. Белезникавосивият корпус и конструкцията над него лъщяха на слънцето. Каква красота! И беше изцяло негова, в известен смисъл! Струваше си всичко, което влагаха в нея!
— Ето какво ще ви кажа — по-бавно изрече той. — Защо Хакинг не дойде тук? Да ни посети за малко? Може да поразгледа, сам да прецени какво правим. Да види затрудненията ни. Навярно ще разбере нашите проблеми, ще проумее, че не сме синеоки дяволи, стремящи се да го заробят. Всъщност колкото повече ни помага, толкова по-скоро ще се отърве от нас.
— Ще му предам посланието ви. Може би ще прояви желание.
— Ще го посрещнем подобаващо — обеща Клемънс. — Двадесет и един топовни салюта, голямо тържество, храна, напитки, дарове. Ще се увери, че в края на краищата не сме съвсем лоши типове.
Джон се изплю.
— Пфу! — но нищо повече не каза.
Знаеше, че Сам предложи най-доброто.
След три дни Файърбрас се върна със съобщение. Хакинг щял да дойде, след като Пароландо и Селинуйо се споразумеят какво да правят с металите.
Сам се почувства като стар ръждясал котел в параход по Мисисипи. Още няколко фунта налягане на квадратен инч и щеше да гръмне чак до небето.
— Понякога мисля, че ти си прав! — развика се пред Джон. — Може би просто се налагаше да завоюваме тези страни и да приключим с това!
— Разбира се — невъзмутимо реагира Джон. — Вече е очевидно, че бившата графиня Хейстингс, която би трябвало да е потомка на моя стар враг граф Хейстингс, няма да поддаде. Тя е религиозна фанатичка или както ти казваш — смахната. А Соул Сити ще се сражава, ако нахлуем в Селинуйо. Хакинг не може да отстъпи от дадената дума. И сега, след като му подарихме „Огнен дракон III“, той е по-силен. Но няма да те упреквам. Много размишлявах за тази бъркотия.
Сам престана да се разхожда и се взря в краля. Значи Джон е размишлявал. Сенки са се раздвижили сред сенките. Ками щяха да излязат от ножниците. Въздухът щеше да посивее и се вледени от прокрадване и кроежи. Кръв щеше да се пролее. А спящите най-добре да се разсънят.
— Не казвам, че съм поддържал контакти с Иеясу, нашия могъщ северен съсед — продължи Джон.
Седеше отпуснато в своето високо кресло, облицовано с червена кожа, и гледаше искрящото питие в чашата си.
— Но имам информация или пък средствата да се сдобия с нея. Сигурен съм, че японецът, който наистина се чувства много силен, ще пожелае да завладее още територии. Сега иска да ни направи услуга. Разбира се, на определена цена. Да речем — амфибия и летяща машина? Знаеш ли, направо е пощурял от мерак сам да полети с такава. Или не знаеш? Ако той нападне Селинуйо, Хакинг няма да хвърли вината върху нас. Е, щом Соул Сити и Иеясуйо се сбият, като Соул Сити бъде унищожен, а пък Иеясуйо — омаломощен, нима няма при всяко положение да е от полза за Пароландо? Освен туй научих, че Чернски е сключил таен съюз с Илуд Хакинг и Тай Фънг за взаимна защита, ако някой от тях бъде нападнат от японския велможа. Несъмнено произтичащото от това кръвопролитие ще доведе до тяхното отслабване, а ние ще бъдем по-силни. Тогава бихме могли да ги завладеем или поне да правим каквото си искаме, без да ни се бъркат. При всички случаи ще си осигурим безпрепятствен достъп до боксита и волфрама.
Черепът под тази гъста червеникава коса навярно съдържаше цяло гърне червеи, които се хранеха с поквара, интриги и лукавство. Беше такъв мошеник, че заслужаваше възхищение.
— Ти някога срещал ли си себе си, когато завиваш зад ъгъл? — попита Сам.
— Какво? — Джон вдигна очи. — Пак ли ръсиш някоя от твоите неразбираеми обиди?
— Повярвай ми, това е най-близкото нещо до комплимент, което някога ще получиш… от мен. Разбира се, ние боравим с хипотези. Но ако Иеясу наистина нахлуе в Селинуйо, какво оправдание ще намери? Те никога не са го засягали и са отдалечени на шестдесет мили откъм нашата страна на Реката.