— Че кога една нация е имала нужда от основателна причина за нашествие? — попита Джон. — Ала фактите говорят, че Селинуйо продължава да изпраща мисионери при Иеясу, въпреки че той изрита всички привърженици на Възможността. И щом синьорина Хейстингс не иска да спре това, значи…
— Добре — каза Клемънс. — Не бих могъл да позволя забъркването на Пароландо в такова споразумение, но когато японецът сам реши да се бие, ние нищо не можем да направим.
— И ти ме наричаш безчестен!
— Нищо не мога да направя! — каза Сам, стиснал, пурата със зъби. — Нищо! Ех, ако се създаде ситуация, благоприятстваща кораба, тогава ще се възползваме.
— Доставките от Соул Сити ще бъдат прекратени, докато траят сраженията — напомни Джон.
— Имаме достатъчно запаси за седмица напред. Големият проблем ще бъде дървесината. Може би Иеясу ще успее да ни я изпраща, дори и ако започне война, щом боевете ще бъдат на юг от нас. Сами можем да се справим със сеченето и превоза. Ако няма намерение да нападне до две-три седмици, ще натрупаме допълнителни количества руда от Соул Сити, като им предложим по-висока цена. Дали да не им дадем самолета ПВМ-1? Той е обикновена играчка, след като почти сме завършили първата си амфибия. Всичко това са само предположения, нали разбираш?
— Разбирам — отрони Джон.
Не се и опита да прикрие презрението си.
Сам искаше да му изкрещи, че няма право да го презира. В края на краищата чия беше идеята?
А на следващия ден тримата главни инженери загинаха.
Американецът бе на мястото, когато се случи. Стоеше на скелето до десния борд на кораба и надничаше през пролуката в корпуса. Грамадният парен кран вдигаше великанския електромотор, който щеше да върти дясното гребно колело. През нощта бяха превозили мотора от сградата, където го изработиха. Преместването им отне осем часа, осъществиха го с помощта на гигантска лебедка. Заедно със стотина мъже, дърпащи въжетата, кранът прехвърли машината върху голямата платформа, която се движеше на релси.
Сам стана призори, за да наблюдава последната операция — вдигането, после спускането на мотора в корпуса, накрая свързването му с оста на гребното колело. Тримата инженери стояха долу, на дъното на бъдещия кораб. Клемънс им извика да се дръпнат, бяха в твърде опасно положение, ако моторът се откъснеше. Но инженерите се разположиха в три различни точки, за да предават сигнали на хората по скелето откъм десния борд, които на свой ред ги препредаваха на оператора в крана.
Ван Боом се обърна да погледне Сам, зъбите му проблеснаха в бяло на мургавото лице. На светлината от големите електрически лампи кожата му изглеждаше пурпурна.
Тогава се случи. Скъса се въже и моторът се залюля на една страна. Инженерите се вцепениха за миг, сетне побягнаха, но беше твърде късно. Машината рухна накриво, смаза и тримата.
Ударът разтърси грамадния корпус и от вибрациите скелето, на което стоеше Сам, се разклати, сякаш по терена минаваше земетръсна вълна.
Изпод мотора протече кръв.
24
Минаха пет часа, докато сложат нови въжета на крана, после ги закрепиха на електромотора и го вдигнаха. Отнесоха труповете, измиха корпуса и отново го спуснаха. Внимателната проверка показа, че повредите по обшивката му нямаше да попречат на работата.
Сам беше толкова потиснат, че изпитваше желание да се завре в леглото и да не стане цяла седмица. Но не можеше да си го позволи. Голямото дело трябваше да продължи и докато имаше свестни хора, които щяха да се погрижат за това, той не искаше да им показва колко е потресен.
Клемънс разполагаше с много инженери, обаче Ван Боом и Велитска бяха единствените, живели в двадесети век. Макар че бе предал и устно, и по системата от тъпани, че търси още такива, никой не дойде.
На третия ден покани Файърбрас в рубката за разговор насаме. След като го почерпи с пура и уиски, той го попита дали би желал да стане негов главен инженер.
Пурата за малко да падне от устата на Файърбрас.
— Покажи ми курса, съкафезник! Дали ти разчитам данните? Искаш ме за чудотворец номер едно?
— Може би ще е по-добре да говорим на есперанто — помоли Сам.
— О’кей — съгласи се Файърбрас. — Да кацнем тогава. За какво по-точно става дума?
— Бих желал да получите разрешение да работите за мен, да предположим временно.
— Да предположим?
— Ако поискате, постът е ваш завинаги. В деня, когато корабът потегли на дългото си пътешествие, вие можете да бъдете негов главен инженер.
Файърбрас млъкна задълго. Сам стана и закрачи из стаята, като от време на време надничаше през илюминатора. Кранът бе спуснал десния електромотор, сега сваляше в корпуса части от батадензатора. Щом бъдеше сглобен напълно, щеше да се извисява на тридесет и шест фута. След монтажа Щяха да изпробват как действат системите. Предстоеше да положат двоен кабел, дебел шест инча, а свободния му край, свързан с голяма плитка полусфера, щяха да поставят върху най-близкия граалов камък. Когато камъкът освободеше огромните количества енергия, тя щеше да постъпи в батадензатора, който да я натрупа и да я отдава с контролирана мощност за захранването на електромоторите.