Кир Буличов
Приключение в бъдещето
Първа част
Гост от миналото
Глава I
Ами ако зад вратата има анаконда?
Родителите на Коля не са твърде стари — нямат и четиридесет. Но те се смятат за съвсем млади, купиха си катер, с радост го боядисват, мъкнат го на брега, пускат го на вода, поправят мотора, канят гости, за да пекат шишчета и да пеят туристически песни. Но като пътешественици хич ги няма, просто не знаят как могат да бъдат щастливи. Миналата година-две седмици пътуваха по Волга, а преплуваха само сто километра — да си умреш от смях. На Коля не му е интересно с тях. Тяхната романтика не му допада, премного е комфортна. Ето и в онова априлско утро той категорично отказа да отиде с тях да боядисва скъпоценната „Чайка“. Каза, че на другия ден има контролно. Родителите му изпаднаха в такова умиление пред неговата съзнателност, че го оставиха на мира. Така Коля се оказа съвсем свободен в неделя, без родители, без работа, можеше да си живее за собствено удоволствие като гръцкия философ Епикур.
Когато се събуди, родителите му ги нямаше. На масата — бележка с молба да купи кефир и една рубла.
Когато денят ти е свободен, той ти се струва безкраен. Затова Коля не бързаше. Пусна радиото с всичка сила и започна да мисли на кого да се обади по телефона. Но беше още рано, всичките му приятели спяха и Коля реши да отиде за кефир. Взе рублата, чантата, празните бутилки и излезе на стълбището.
На стълбището право към него вървяха двама санитари и носеха сгъната носилка. Санитарите бяха възрастни, яки като хамали, само че с униформени фуражки и с бели престилки. Коля спря. И тогава забеляза, че вратата на съседния апартамент е открехната и оттам се чуват гласове. Санитарите внесоха носилката там. Нещо се беше случило със съседа им. Николай Николаевич.
Той живееше сам, често ходеше в командировки, а къде работеше, Коля не знаеше. Момчето реши да почака. Скоро вратата се отвори и санитарите изнесоха носилката. На нея лежеше Николай Николаевич бледен, покрит с чаршаф почти до брадичката. Отзад вървеше млад лекар с обемисто куфарче. Лекарят спря на вратата и попита:
— Какво да правим с апартамента?
В този момент Николай Николаевич видя Коля и се зарадва.
— Здравей, адаш — каза той тихо. — Добре, че те срещнах. Виждаш ли, сърцето нещо ме стегна. Сполетя ме беда.
— Няма нищо — успокои го Коля, — ще оздравеете.
— Благодаря за добрите думи. Имам молба към тебе: вземи ключа. Тези дни трябва да пристигне приятелят ми от Мурманск. Той знае, че ако мене ме няма, ключът ще е у вас.
— Както винаги — каза Коля. После се обърна към доктора и добави: — Затръшнете вратата, а ключа дайте на мен.
— Коля придружи носилката с Николай Николаевич до улицата. Санитарите внимателно я вмъкнаха в „Бърза помощ“. Сърдечно болните се нуждаят от пълен покой.
— Кога да ви чакам? — попита той Николай Николаевич, който вече лежеше в колата.
— След месец. Може и по-рано. Ще ви се обадя по телефона, щом започна да ставам.
— Обадете се, ще ви посетя — каза Коля. — Ако искате да ви купя плодове? Не се стеснявайте.
— Моят приятел от Мурманск трябва да ми донесе едно лекарство. Разчитам на твоята помощ.
— Не се съмнявайте — отвърна Коля. — Старите също с удоволствие ще ви помогнат.
Линейката рязко потегли към клиниката „Склифасовски“, както каза докторът на Коля, когато се разделяше с него. Момчето постоя, загледано след колата.
Беше му жал за Николай Николаевич. Съседът им бе порядъчен човек, никога не се държеше наставнически с малолетните, не ги поучаваше как да живеят, а да разговаряш с него беше интересно.
След това Коля отиде в магазина и купи кефир. Когато плащаше на касата, напипа в джоба си ключа от апартамента на Николай Николаевич и си помисли да не забрави да го закачи в коридора на видно място, та веднага, щом пристигне приятелят от Мурманск, да го намери. Но след като се върна в къщи, Коля не закачи ключа. Хрумна му нещо.
Работата е там, че на бюрото на Николай Николаевич имаше модел на фрегата. Това беше дървена платноходка с корабни въжета от канап, с истински, медни оръдия. Николай Николаевич беше казал, че фрегатата е направела от две хиляди части и е точно копие на истинската. Коля обичаше да я гледа. Ако приклекнеш и присвиеш очи, ще си представиш, че фрегатата плува в океана, а платната й са увиснали, защото вече втора седмица има пълно затишие.
Когато Фима Корольов от класа на Коля разбра за фрегатата, започна да моли да го заведе на гости при Николай Николаевич, но Коля не бързаше. Опасно бе да водиш Фима на гости, защото е страшно нахален, тромав, непременно ще вземе и ще счупи нещо. На Фима му омръзна да напомня и той каза: