Какво трябваше да предположи един следотърсач, ако в апартамента на самотен мъж види шкаф, натъпкан с дрехи за различни хора?
Следотърсачът Коля предположи, че това са вещи на приятелите на Николай Николаевич, които му идваха на гости. При него често идваха познати, идваха от други градове и понякога гостуваха по цяла седмица. Коля дори се запозна с един старец и го съпроводи до антикварната книжарница. Този дядо обясни на Коля, че живее в малко градче и невинаги може да си намери необходимата книга. А за да не мъкнат насам-натам куфари, приятелите на Николай Николаевич оставят някои вещи в Москва.
А на походните легла спят.
Изобщо стаята се оказа абсолютно безинтересна и Коля можеше спокойно да си тръгне, ако не беше вторият шкаф.
Това беше необикновен шкаф. Приличаше на телефонна будка, само че по-голяма. Момчето се приближи до стъклената врата и надникна вътре. Вместо телефон в будката имаше арматурно табло като в самолет. И Коля разбра, че именно тази будка е голямата тайна на стаята.
— Една минута — рече Коля на глас, защото се вълнуваше малко и го разкъсваха две желания: желанието да си тръгне и желанието да погледне по-отблизо таблото, защото се интересуваше от техника, дори миналата година беше сглобил радио, което, вярно, не работеше.
Коля натисна дръжката на стъклената врата и тя се завъртя меко, като смазана. Вратата се отвори, сякаш канеше Коля да надникне вътре. Той не се подвоуми и влезе в кабината. Миришеше на електричество като по време на буря.
Момчето заразглежда таблото. На долната му издадена напред наклонена част имаше два реда бутони. Малко над тях — ред превключватели. След това ред циферблати. Цялата тази система беше мъртва, изключена и затова не беше ясно за какво е предназначена.
Като че ли нарочно погледът на Коля се спря на превключвателя, от едната страна на който пишеше: „Вкл.“, а от другата „Изкл.“. Превключвателят беше обърнат надясно, към думата „Изкл.“.
Никога няма да бъде късно да го изключа отново, помисли си Коля и обърна превключвателя.
Чу се тихо бръмчене, стрелките на приборите по таблото потрепнаха и някои от тях се изместиха. Коля вече искаше да върне превключвателя обратно, когато чу зад гърба си тихо изщракване.
Той бързо се огледа и видя, че вратата се е затворила. Натисна дръжката от вътрешната страна, но тя не му се подчини. Коля не се уплаши. Превъртя превключвателя наляво, стрелките на приборите се върнаха на нулите, бръмченето се прекрати и вратата сама бавно се отвори.
— Ето — каза Коля, — машините трябва да се подчиняват на човека.
Още два пъти накара вратата да се затвори и отвори, а след това реши да изпробва и другите превключватели — защото, ако се случеше нещо, винаги можеше да ги върне обратно.
В края на втората редица бутони стърчете един превключвател, червен. Под него беше написано „Старт“. Отдолу някакви цифри и неразбираеми знаци. Само под две от тях пишеше: „Междинна спирка“ и „Крайна спирка“.
Любопитно. Коля превъртя превключвателя „Старт“, но нищо не се случи. Тогава разбра, че е избързал. Трябваше отначало да завърти превключвателя на „Вкл.“. Така и направи. Вратата се затвори. Отново превъртя превключвателя „Старт“ и пак нищо не се случи. Значи, разсъди Коля, още нещо е пропуснал да направи.
Коля не беше глупав човек и реши, че машината не е получила задача. И натисна копчето „Междинна спирка“. Този път опитът излезе толкова сполучлив, че Коля съжали, че го е започнал.
Бръмченето стана силно, почти оглушително. Стъклената врата се обви в мъгла и стъклото стана матово. Кабината цялата се затресе, като че ли някой беше включил зъболекарска бормашина. Коля протегна ръка, за да изключи по-бързо трептенето, но в този момент на малкия екран над пулта се появи червен, много ярък надпис „Внимание“.
Надписът веднага изгасна и на негово място се появи друг, бял: „Проверете дали сте в кръга“.
Коля погледна надолу и видя, че стои върху черно грапаво кръгло килимче, очертано с бяла линия.
— Да — каза той, като се стараеше да надвика растящото бучене. — В кръга съм!
Следващият надпис беше още по-строг: „Не се движете. Хванете се за дръжката!“
Коля не виждаше никаква дръжка, но в този момент доста високо, на нивото на очите му, от арматурното табло се показа дръжка. Тя беше предвидена за голям човек. Коля послушно се вкопчи в прохладния метал, защото не смееше да спори с надписите на екрана.
„Затворете очи!“ — заповяда надписът.
Коля зажумя.
И изведнъж всичко изчезна.